Производителите на пластмаси яростно протестират (познато, нали?). Сред аргументите им са твърденията, че правилата на новата наредба не са ясни, че внезапното преминаване към биоразградимите торби ще има отрицателни последици за потребителите, както и че Италия няма причина да поеме такава инициатива, тъй като няма забрана на европейско ниво. Но техните аргументи изглеждат бледи в светлината на факта, че забраната, първоначално обявена за януари 2010 г., вече бе забавена с една година, за да се даде на индустрията време за преход.

Други аргументи на индустрията са: разходите за биоразградими торбички са високи (4-5 пъти повече), а биоразградимата пластмаса все още не може да покрие техническите спецификации, на които отговарят найлоновите пликове за еднократна употреба. Последното ще рече, че биоразградимите торбички се скъсват още докато потребителите си опаковат покупките на касовото гише (факт, познат и у нас).

Италианците като че ли са склонни да загърбят познатите шумкащи пликове и да се насочат към торби за многократна употреба. В едно проучване през ноември миналата година 73% от италианците са споделили, че ще използват алтернативи на торбите за еднократна употреба, които не са биоразградими, при пазаруване.

Новият ход е решителен и обещава да постигне значителен ефект: италианците използват 25% от всички найлонови торбички за еднократна употреба, произвеждани годишно в Европейския съюз. Това прави 20-25 милиона пликчета годишно.

Но остава отворен въпросът дали наистина новата норма ще сработи в страна, където знакът „Стоп“ на пътя се счита за насърчение да настъпиш педала на газта. Критиците отбелязват, че забраната е „без зъби“: не съществуват разпоредби за глобите на национално равнище, като санкциите са оставени изцяло на местните власти.