„Белите вълци от Турну Мъгуреле” /по Радичков/ новогодишно прецапаха Дунава и създадоха поредната суматоха, този път по повод Шенген. В припряно интервю за печата румънският външен министър посочи България като причина за отлагане на приемането на двете съседки в мечтаната зона - приемане, което София и Букурещ ентусиазирано очакваха с надеждата то да се трансформира в така необходимия им вътрешнополитически успех. Уви, това не се случи, а вероятността Франция и Германия да променят позицията си по въпроса в близкото бъдеще, е минимална. Изложените от тях основания далеч не са за подценяване.

Реформи насила?

Случайно или не, в първите дни на Новата година испанският вестник „Ел Паис” публикува поредната Уикилийкс-порция от шифрограми на американското посолство. В тях през лятото на 2009 година тогавашната американска посланичка в София, а сега високопоставена служителка в Държавния департамент, г-жа Макълдауни, прави забележителното си откровение, че „ЕК  е пробвала всичко, за да накара българите да реформират правораздаването си, но е заключила накрая: „Как да ги накараме да се реформират, когато те не искат!”.

Всъщност, сегашният български премиер Борисов на практика изпревари въпросната констатация, когато на брифинг в София в края на декември сам призна, че „има корупция и недобра съдебна система”, че във времето до следващия междинен доклад през тази пролет България щяла спешно да приеме законите за съдебната система и да изпълни препоръките по отношение на границата. И тази трогателна изповед беше направена след като цялата 2010-та премина в шумни хвалби за успешно осъществената съдебна реформа и уверения в пълната готовност на страната да стане външна граница на Шенген! Да не говорим за многозначителното изявление на говорителя на ЕК тези дни, който отказа да посочи датата за публикуване на въпросните междинни доклади за България и Румъния.

Напиши писмо на граничаря

И още нещо. Дезориентираната от финансовия си колапс Гърция се осъзна навреме и се отказа от издигането на гранична преграда по 206-километровата си граница с Турция, по която през миналата година от турска територия са преминавали нелегално по 200 бежанци дневно, за да се насочат към Западна Европа.

Засега е трудно да гадаем какъв ще бъде напливът по 260-километровата българска граница с Турция, но след като  само през мърлявия КПП „Капитан Андреево” всекидневно в двете посоки пресичат почти 1.000 тира, 300 автобуса и 2.000 леки коли, които при лятното преселение на гастарбайтерите набъбват на 20.000 автомобила в денонощие, не е трудно да си представим какво чудо би  настанало в територията между реките Резовска, Тунджа до Марица на Запад!

Едва ли има трезвомислещ западноевропеец, който да допусне, че най-бедната, корумпирана и затънала в беззаконие европейска държава, би могла да удържи емигрантския наплив, дори ако възстанови граничните си кльонове и полоси от времето на Студената война и насъска покрай тях отново войничетата с „калашници” и техните зли кучета. Което е абсурдно.

Всъщност това е големият Шенгенски проблем на България, а и на Румъния. Другото е само джафкане на „белите вълци от Турну Мъгуреле” или шумни концертни изпълнения на проправителствения български шлагер „Нашата полиция ни пази”.