Литиево-въздушните батерии, които произвеждат електроенергия от реакцията между литий и кислорода от въздуха, са привлекателни заради своя потенциал за съхраняване на огромни количества енергия. Те могат да бъдат практичен начин за съхраняване на три пъти повече енергия при същото тегло като днешните литиево-йонни батерии. Това ги прави годни за приложение при електрически превозни средства, например.

Литиево-въздушните батерии са вече в процес на разработка, а IBM предвижда, че технологията, „която използва реакция на въздуха, който дишаме, с енергийно интензивен метал“, ще доведе до появата на по-малки, по-леки акумулаторни батерии, които издържат десет пъти по-дълго от литиево-йонните батерии на днешния ден.

Въпреки че подобни батерии могат да бъдат използвани във всичко – от автомобили до домакински уреди – има и хипотези, че те могат да се окажат съвсем ненужни, поне при дребните джаджи. Все по-реалистични стават технологиите за черпене на алтернативна енергия от естествени източници – подобно на часовниците, които се захранват от кинетичната енергия от движението на ръката.

Сред останалите топ-технологии, за които “голямата синя” вижда светло бъдеще, са холографските социални мрежи, персоналните сензори за околна среда, компютрите за генериране на топлина и др.