- Д-р Бянкова, в края на миналата година министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов подписа НРД за медицинските дейности с БЛС. Защо обаче по време на Събора на организацията, когато е обсъждана темата за рамковия договор, вие гласувахте против подписването му?
- В информацията от Министерството на здравеопазването, свързана с НРД, се казва, че профилактиката е един от основните приоритети в подписания документ. Визира се въвеждането на периодични прегледи за рак на гърдата и рак на простатата. Какво е вашето мнение?
- Всеизвестно е, че профилактиката в България е на доста ниско ниво. Включването на допълнителни възможности за профилактика е чудесно. Много е хубаво, че е заложен текст в Закона за здравето, който регламентира задължителността на профилактичните прегледи, но от друга страна стои проблема каква здравна култура има населението и каква част от хората се възползват от възможността за профилактика. Много от личните лекари изпълняват ангажиментите си като издирват и канят своите пациенти, но въпреки това тези прегледи не се случват, защото самите пациенти не искат ходят. Може би трябва да се работи в посока хората да бъдат убедени във важността на профилактичните прегледи, да има различни форми на здравна просвета, които да ги накарат да посещават кабинетите на своите лекари за профилактични прегледи.
- Нали са предвидени санкции са пациентите, които не са ходили на преглед. Има ли глобени?
- Санкционирани лекари има, но не съм чула пациент да е глобен за това, че не е посетил личния си лекар за редовен профилактичен преглед. Министерството на здравеопазването, в лицето на Регионалните центрове по здравеопазване, трябва да следят за това. Очевидно в България част от законите се пишат с пожелателен характер, няма кой да следи дали се спазват всички текстове и не можем да очакваме резултат, ако никой не го прави.
- Регламентирано бе личните лекари да могат да се сдружават в групови практики или да сключват договори с медицинските центрове. Това вече не е ли направено в Сливен?
- Точно така. В Сливен тази дейност е организирана от известно време и то доста добре. Почти във всеки Диагностично-консултативен и медицински център има организирана неотложна помощ. Част от колегите са направили график, според който те поемат нощните часове и почивните дни, като дават дежурства, в които обслужват пациентите на всички останали свои колеги, които са на територията на това лечебно заведение. При нас това не е ново. Мисля, че в рамковия договор нещата не са по-различни от това, което ние сме направили в Сливен. Според мен това е замислено за местата, където няма организирана такава неотложна помощ и пациентите търсят денонощно своите лични лекари, защото съвсем неправомерно е записано, че те трябва да им бъдат на разположение 24 часа. Това, което отчитам като плюс, е заплащането за осигуряване на неотложна помощ. Тези 11 стотинки, които касата ще заплаща на записан пациент на всяко джипи, се дават допълнително за обслужване на болните точно в тези часове, в които личния лекар би трябвало да има и право на отдих. Колегите, които не желаят да дават дежурства в медицинските центрове и не искат да се включват в график на дежурства, просто заплащат на съответната неотложна помощ определена сума, която е доста по-малка от тези 11 стотинки.
Това, което всъщност приемам като недостатък е, че тази сума, предвидена за осигуряване на неотложна помощ от общопрактикуващите лекари, е взета от бюджета за първична извънболнична медицинска помощ, а не става дума за даване на допълнителни средства. В Сливен така или иначе част от колегите заплащат, за да си осигурят няколко часа спокойствие и да са сигурни, че пациентите им няма да останат необслужени.
Няма по света такава практика лекарят да е на разположение 24 часа. Това е невъзможно, че и нечовешко. Няма как някой да работи целогодишно, денонощно, още повече като лекар. Той няма да е полезен на пациентите си и в един момент няма да може да се погрижи за себе си, ако се наложи. Смятам, че за организираната неотложна помощ в Сливен няма да има промени, а подобен начин на работа ще бъде въведен в други градове на страната, където това не е направено до сега.
- В рамковия договор е предвидено увеличаване на средствата за прегледи при специалисти. Смятате ли, че това ще усъвършенства разпределението на направления и ще се подобри достъпа до лекарска помощ?
- Не смятам, защото отново има лимит на регулативните стандарти. Говори се, че ще има повече средства за специализираната извънболнична помощ, но това в никакъв случай не означава по-голям брой направления. Говори се за освобождаване на достъпа до специалист, но всички знаем, че това изисква един много сериозен финансов ресурс, който поне на този етап аз не знам да може да бъде осигурен в нашето здравеопазване. Свободният достъп до специалисти за мен си остава химера, ако става дума за сто процента заплащане от здравната каса. Ако става дума за регламент, който ще предвижда доплащане от страна на пациента, това е нещо друго, но не виждам какво отношение би имала здравната каса към финансови отношения между лекар и пациент. Тогава става дума за заплащане на преглед, а не с направление от личен лекар за консултативна дейност.
- Тоест ще продължи липсата на направления, чакането за тях, съобразяването със срокове?
- Убедена съм, че ще бъде така. Това важи също и за делегираните бюджети за болнична помощ, които остават. Според мен има смесване на доста различни подходи за финансиране в болничната помощ, защото заплащането по клинични пътеки предполага някаква регулация, но в никакъв случай не предполага ограничения, тоест заплаща се за дейност. Ако една дейност е извършена, тя трябва да бъда заплатена от здравната каса. Бюджетното финансиране означава определен лимит или бюджет, който се дава на лечебните заведения и това са средствата, които лечебното заведение ще получи. Дори да извърши по-голям обем дейност, то няма да получи по-високо заплащане за това.
- Чрез новия рамков договор се въвеждат за първи път 11 клинични пътеки за еднодневен престой. Какъв ще е резултата от това?
- Това са пътеки, които най-често са в оперативни специалности. Тяхното въвеждане отдавна се коментира като вариант за намаляване на разходите в болничната помощ. Действително има доста диагнози и пациентите могат да бъдат обгрижвани по този начин. Това го има отдавна в световната и европейската практика. Пациентът се оперира и до вечерта се прибира в къщи. Това става след определени часове престой за наблюдение след анестезията. Наблюдението след това се осъществява по определени правила. Така че, това не е нещо ново като практика, но у нас се въвеждат за първи път такива пътеки. Има резон в това, но не знам как ще бъде изпълнено, защото както вече казах, все още няма яснота за правилата, по които ще бъдат изпълнявани клиничните пътеки.
- Какво е вашето мнение за идеята да бъдат въведени диагностично-свързаните групи?
- Няма панацея в здравеопазването. Диагностично-свързаните групи не са някакъв златен стандарт, но по този начин работят почти всички европейски държави и голяма част от страните извън Европа. Това е по-добрия вариант от клиничната пътека. Клиничната пътека е алгоритъм за работа. Тя не може да бъде критерий за заплащане. При добра организация на работа и при спазване на строги правила, диагностично свързаните групи дават възможност за по-адекватно заплащане. Тъй като при тях се заплаща за процедура, водещото в предписването на определени дейности в лечението на пациента, ще бъде медицинската целесъобразност на тези дейности. Макар и не често, но се случва - ако дадено изследване липсва като изискване на клиничната пътека, то не се прави. Това е обяснимо, защото всяко едно изследване в болницата, струва определени разходи. Ако лекарите са преценили, че пациентът има необходимост от това изследване, те трябва да го назначат и то трябва да бъде направено и съответно заплатено. Сигурно у някои възниква въпроса дали това не дава възможност за злоупотреби за извършване на дейности, които не са необходими на пациентите. Вероятно е така, но контролът ще остане да съществува, защото медицинската целесъобразност ще е основния критерий, по който ще се съди за работата на специалистите в дадено лечебно заведение, както и правомерно или не са отсъдени определени процедури.
