Снегът пази корените от измръзване: тяхната устойчивост е значително по-малка, отколкото на надземната част на дърветата. 10-12 градуса под нулата могат да ги повредят, а при 15-градусов студ дори загиват. Разбира се, ако те не са защитени.
Такава изнеженост на кореновата система е напълно обяснима. В природата никой не почиства падналите листа и те играят ролята на надеждна защита от мразовете. Снегът върши същата работа. В гората той е практически стабилен през цялата зима. Там вятърът не го издухва, защото го задържат самите дървета и храсти. Не напразно снегът се нарича зимна "шуба". Но и както е известно самата шуба не топли, а само съхранява топлината на човешкото тяло, защитава, изолира от проникването на вятъра. Колкото по-рохкава и дебела е снежната покривка, толкова са по-високи изолационните й качества. А най-добрите са при току що падналия сняг.
Изследванията показват, че 20-сантиметровият слой на именно такъв сняг при температура на въздуха около минус 20 градуса осигурява на дълбочина 20 см в почвата 2,2 градуса, на 50 см - 0,9 градуса, и на 1 м - 0 градуса. Плътната снежна покривка подобрява тези показатели почти десеторно. Ето защо е важно да се съхрани снегът, без да ходим по него. Вярно е, че показаните цифри са възможни при условие, че снегът е паднал върху незамръзнала почва.
Не се радвайте на затопляне по никое време
Зимните затопляния могат да бъдат опасни за растенията в градината. Но всичко зависи от продължителността им и последващите температури.
Там, където снегът е рохкав и чист, няма да се стопи напълно. Но дори и при неголеми мразове на неговата повърхност ще се образува ледена кора. Тя прекършва клончетата на храстите, засадените растения и главното - спира достъпа на въздуха към намиращите се отдолу растения. В резултат те загиват, плесенясват, намалява се зимоустойчивостта им. Особено опасна е плътната кора за дивата ягода, чиито листа се запазват изцяло през зимата. Затова ледената покривка над ягодите, малините и около храстите трябва да се разрушава, да се пробожда с вила или кол.
Главната опасност при продължителни затопляния е в загубата на вече придобитата закалка. Ако понижението на температурата е постепенно, а мразовете след това не са по-силни от минус 20 градуса, то повечето сортове ще издържат. Но рязкото падане от плюса към минуса може да предизвика сериозни повреди. В такива случаи минус 20 градуса вече е опасно. В тъканите на растенията се случва същото, както в стените на стъклена чаша: ако след гореща вода веднага налеете студена - стъклото се чупи.
