По-късно инициативата е въведена и в Азия (1987), Африка и Южна Америка (1990-те) и Северна Америка (2001). Понастоящем преброяването обхваща над 138 страни и над 30 милиона птици годишно.

България участва в инициативата от 1977г. Преброяването се извършва съгласно утвърдена от Министъра на околната среда и водите методика, която е част от Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие, ръководена от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Тази година ще бъдат обходени и отчетени над 400 водоема – язовири, микроязовири, рибарници и реки, като традиционно ще се разчита на служители на Регионалните инспекции по околната среда и водите и басейновите дирекции, Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан” и Природен парк „Сините камъни”, както и доброволци и експерти от Зелени Балкани, Българското дружество за защита на птиците, Сдружение за дива природа „Балкани”, Фонд за дива флора и фауна и представители на Българската орнитологична централа към Института по зоология при БАН.

Международното преброяване на водолюбивите птици е повече от програма за оценка размера на популациите, а е цялостен механизъм за осигуряване на тяхното опазване. Преброяването позволява да се просредят промените в числеността и разпространението на птиците, да се подобрят познанията за слабопроучени видове и влажни зони, да се определят и следят зони, които имат глобално значение като рамсарски места, да се осигури информация за консервационния статус на водолюбивите видове и да се повиши осведомеността за важността на птиците и техните местообитания на местно, национално и международно ниво.

Данните от преброяването са представителни, а методиката е част от Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие. Установяването на числеността, динамиката на популацията на зимуващите в България водолюбиви птици, както и влажните зони, които обитават са от голямо значение за определяне на мерките за тяхното опазване.

Нашата страна е ключово място за зимуване на водолюбивите птици, които долитат от Северна Европа и Азия. Сред тях са немалко застрашени видове като червеногушата гъска, малката белочела гъска, тръноопашатата потапница, малкият корморан, къдроглавият пеликан и много други. В България зимува около 70% от световната популация на червеногушата гъска, до 40% от европейската популация на голямата белочела гъска, близо 20% от популацията на малкия корморан, между 1 и 5% от световната популация на тръноопашатата потапница.