Биологичното оправдание

Сравнението със света на животните е универсалното оправдание - особено за мъжката изневяра. При тях всеки самец изпълнява задача, поставена пред неговия пол от природата. Ако женският пол е консервативен и неговата задача е запазване на най-добрите признаци на вида, то мъжкият пол търси нови по-сполучливи еволюционни направления. А това може да стане само чрез предаване на мъжките гени на максимално количество самки. Така, според дарвинизма излиза, че мъжката изневяра и женското постоянство са заложени в нас от самата природа.

Оправданието на незавършеност

Двата пола разбират понятието “изневяра” по съвсем различин начин. Група учени от Университета в Мичиган начело с Дейвид Басе е провел следния експеримент: върху семейни партньори са били поставени специални датчици, а след това те е трябвало да си представят своята половинка в леглото с друг/друга. В тази ситуация мъжете са нервничали, потили и гримасничили, когато са си представяли сцената в леглото, а жените са реагирали на хипотетичното влюбване на своя съпруг.

От гледна точка на замисъла на природата това се обяснява просто: любовните чувства служат, за да могат мъжът и жената да останат заедно, докато се възпитава потомството.

Затова влюбването на мъжете е много по-опасно за целостта на семейната двойка, отколкото мимолетният секс. Докато женската физическа изневяра “заплашва” мъжа с това, че може да му се наложи да възпитава чуждо дете.

Психологическото оправдание

Към изневяра са склонни най-вече хора, които не са уверени в себе си и в своята значимост за околните. Те самите най-често обясняват собствените си “приключения” извън семейството с желанието за разнообразие, чувството за преситеност от семейния живот или стремеж към новото: ”Нима животът ми ще мине без да имам друг освен тази глупачка или глупак?” Често тези съпрузи, независимо от пола, изобщо не стигат до мисълта, че могат да изгубят настоящата си половинка, без да получат нещо в замяна.

Парадоксалното оправдание

Любителите на парадоксите твърдят, че изневерилият партньор под влиянието на чувството си за вина става по-внимателен, загрижен и ласкав към нещастния съпруг/съпруга. А потърпевшата страна, особено ако се досеща за похожденията, подсъзнателно се стреми да изглежда добре и да си възвърне предишната привлекателност.

В действителност, ако си започнал да изневеряваш, е глупаво да чакаш – независимо какво: че твоята половинка бързо ще се разхубави, къщата ще стане по-чиста или яденето по-вкусно. Склонността съм самоусъвършенстване, според данните от различни анкети, се пробужда само при 12-13% от излъганите съпрузи. В останалите случаи вие рискувате да получите силна обида, семеен скандал, искане за развод или просто шамар. А понякога – и всичко на куп.