Средната температура на човешкото тяло обикновено варира между 36,5 и 37,2 градуса по Целзий благодарение на вътрешните екзотермични реакции и наличието на “предпазни клапани”, позволяващи отстраняването на излишното количество топлина при потене.

“Термостатът” (хипоталамусът) се намира в главния мозък и постоянно се занимава с терморегулацията. През денонощието температурата на тялото варира - сутрин и вечер тя се променя с 0.5-1.0 градус С.

При жените температурата се променя в зависимост от менструалния цикъл. Ако обичайната температура е 37 градуса, тя намалява до 36.8 през първите дни от цикъла, а преди овулацията спада до 36.6, след което отново се повишава до 37.2 и накрая се задържа на 37 градуса.

При мъжете температурата в областта на тестисите е с 1.5 градуса по-ниска в сравнение с останалата повърхност на тялото, а температурата на други части от тялото зависи от физическите натоварвания.

Критична за човека се смята температурата от 42 градуса, при която се извършва нарушение в обмяната на веществата в тъканите на мозъка. Организмът на човека е по-добре приспособен към студа и затова намаляването на температурата до 32 градуса предизвиква треперене, но не представлява сериозна опасност.

При 27 градуса настъпва кома и се извършва нарушение на сърдечната дейност и дишането. Температурата под 25 градуса се смята за критична, но някои хора успяват да оцелеят след преохлаждане.

Повишена температура

Хипертермия – това е ненормалното повишаване на температурата над 37 градуса в резултата на заболяване. Това е разпространен симптом, който може да се наблюдава при проблеми във всяка част или система на организма. Повишената температура бива: ниска (37.2 -38 градуса), средна (38-40 градуса) и висока (над 40 градуса) Температурата над 42.2 градуса води до загуба на съзнанието и ако не спадне, е възможно увреждане на главния мозък.

Хипертермията се дели на:
- непостоянна (треска) - най-разпространената, характеризираща се с дневни промени на температурата над нормата;
- временна – дневно намаляване на температурата до нивото на норма, а след това тя отново се повишава, предизвиква треска и потоотделяне;
- постоянна – постоянно повишение на температурата с малки промени.
- рецидивна – непостоянни трескави и апиретични (характеризиращи се с липса на повишена температура) периоди.

Продължителна хипертермия може да е с неизвестни причини - когато изследванията не могат да обяснят какво предизвиква повишаването на температурата на тялото. При бебетата и съвсем малките деца се наблюдава висока температура в по-продължителен период от време, с големи скокове и по-бързо покачване, отколкото при по-големите деца и възрастните.
Повишаването на температурата над 41 градуса е повод за незабавна хоспитализация.

Причини за хипертермията

1. Разстройство на имунния комплекс
При подобни дисфункции се наблюдава ниска хипертермия, но макар и рядко могат да възникнат средна и висока. Тя може да бъде временна, например при синдрома на СПИН, но може да бъде и постоянна - например при полиартрит. Заедно със стандартните оплаквания (умора, отслабване) хипертермията може да предизвика повишено потоотделяне през нощта.

2. Инфекциозни и възпалителни заболявания
Хипертермията може да бъде ниска (при болестта на Крон или язвен колит) или висока (бактериална пневмония), временна (инфекциозна мононуклеоза, отит), септична (абцес на белите дробове, грип, ендокардит), постоянна (менингит), рецидивна (малария). Повишаването на температурата става внезапно (при синдром на токсичен шок) или постепенно (при микроплазмена пневмония).

3. Злокачествени образувания
При първични злокачествени образувания и метастази могат да възникнат продължителни периоди на повишена температура на тялото на тялото. При остра левкемия се наблюдава бавно възникваща ниска температура, бледност, кръвотечение, но понякога температурата може да бъде и твърде висока.

4. Разстройство на терморегулацията
Рязко и внезапно покачване на температурата се наблюдава при опасни за живота заболявания като инсулт, тиреотоксична криза, злокачествена хипертермия, увреждане на централната нервна система. Ниската и средна хипертермия се съпровожда с повишено потоотделяне.

5. Лекарствени препарати
Хипертермия и обриви възникват и в следствие на повишена чувствителност към противогъбичните препарати, сулфаниламидите, антибиотиците от пеницилиновата група и други. Хипертермия може да се наблюдава и при химиотерапия. Тя може да се предизвика от лекарствени препарати, провокиращи потоотделянето или при токсични дози от други препарати.

6. Процедури
Временна хипертермия може да се наблюдава и след хирургическа операция. Преливането на кръв също предизвиква внезапно повишаване на температурата и треска.

Любопитни факти (от “Книгата за рекорди на Гинес”):

- Най-висока температура:
В болницата “Грейди Мемориал” в Атланта на 10 юли 1980 г. постъпил 52-годишният Уили Джонс (получил топлинен удар) с температура 46,5 градуса С. Пациентът е бил изписан от болницата след 24 дни.

- Най-ниска температура:
2-годишната Карла Козолофски от Реджайн (Канада) на 23 февруари 1994 г. е прекарала 6 часа на студа при температура -22 градуса С, в резултат на което нейната ректална температура е спаднала до 14,2 градуса.