От присъединяването на България към ЕС изминаха 4 години. Дали през този период българите станаха по-европейци? И какво значение има моралът за европейския статут на един човек или една цяла страна, пита Еми Барух.
Българите мислеха влизането в ЕС като финал и триумфален завършек, а не като процес. След успешното приключването на етюда настъпи смущаваща демобилизация. "Ето ни - вътре сме! Приехте ни! Сега какво ще ни дадете?"…
София - безразлична към реакциите от Брюксел?
Успокоени, "че са вътре", и анализаторите, и журналистите престанаха да се интересуват "как стоим" в европейската компания, с коя по-точно част от компанията се идентифицираме, как гледат на България и как я коментират европейските партньори. Но може ли да се вярва на една страна, която не е в състояние да опази нито тайните си, нито репутацията си? И още: какво съобщава страната за себе си в така нареченото европейско семейство: относно обществения морал, правосъдната система, корупцията и мафиотските структури?
Европейските медии с шокирано недоумение цитираха поредното откровение на българския министър-председател, който насърчава полицейщината и открито препоръчва на министрите си да се мразят. София подмина тази реакция с безразличие. Все едно, че не се отнася за това управление, нито за тази държава, във висшия политически ешалон на която не се знае кой кого подслушва и кой за кого е доносничил някога…
Преди 4 години, месеци след приемането на България в ЕС, същата държава беше сравнена от Джефри ван Орден с блато, пълно с алигатори. Ако тогава в България имаше специален закон за клеветата, може би ван Орден щеше да осъмне на подсъдимата скамейка.
Недолюбваните механизми за контрол и критика
Сегашното намерение за приемането на такъв закон е поредната предизборна идея на управляващите, които желаят да се оттеглят на недосегаема дистанция от демократичните механизми за контрол и критика, с които разполага обществото. Ако това се случи, ще можем да говорим за български принос към моралния упадък на Европа.
България няма да е първата. Унгарският медиен закон предизвика буря от критики в Брюксел, към които Будапеща остана безразлична в продължение на седмици. И ако това е симптом за локална паника на самозабравили се властници, нека не забравяме, че става дума за хоризонтален процес, за временно отстъпление от основополагащите ценности на Европейския съюз. А Уикилийкс ни показа по блестящ начин, че в глобалния свят системните грешки не могат да останат скрити.
