Народът ни познава този празник като третия, последен ден от Трифонците и го нарича "Стар" или "Зимен Симеон", "Симеон бележник", "Шимион". Мястото в календара на този празник, както на трите Трифунци, е гранично-преходно време в природния и аграрния цикъл. Повсеместна сред българите е представата за Зимния Симеон като един от най-тежките, най-лошите дни в годината - "хаталия, "нишанлия" ден, някъде го наричат Симеон бележник, защото оставя на хората рани и белези. Това е третият вълчи празник. На този ден не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците. Вероятно, празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност е тясно свързана с предходните дни. Бременните и младите жени трябва да спазват забрана - да не работят и особено да не режат или дупчат с нож, ножица, секира, игла каквото и да било, дори хляб, дърва за огрев или конци за шиене. Спазва се строго полово табу. Този комплекс от забрани почива на вярването, че новородените ще бъдат "симьосани", т.е. ще се родят белязани с някакъв недъг. В Пловдивско на този ден майките изпичат и раздават питки с мед, за да държат далеч от децата си Баба Шарка. В Добричко пък стопанките "симьосват" смоците и гущерите - връзват на три кола по един парцал, подпират ги върху три главни и секат с брадва, като така символично посичат влечугите.