„Ефектът на пеперудата“ – идеята, че в световен мащаб дори и незначителни събития могат да имат огромно въздействие върху света – се доказва в работата на едно руско семейство в Сибир, които в продължение на три поколения изучават езерото Байкал – едно от най-дълбоките и най-богати откъм биологично разнообразие езера в света.
Заедно с екип от учени от Калифорнийския университет в Санта Барбара, Изместьева става съавтор на изследване на езерото Байкал. Изследването хвърля светлина върху изменението на климата и начина, по който това се отразява на температурата в големи водни обекти. Според учените, това изследване помага не само да бъдат по-добре разбрани някои от най-величествените езера в света, но и да се проучат предишните промени в климата и да се прогнозират бъдещите изменения.
Изследователите открили редица зависимости между езерото и отдалечени части на Земята. Резултатите ще помогнат на учените да разберат взаимодействието между привидно отдалечени климатични феномени из различни части на света.
Така например учените са установили, че промените в температурата на езерото Байкал варива едновременно с ел Ниньо и по-точно с месечните промени в температурата на повърхността на Тихия океан – явление, което се случва на хиляди километри разстояние.
Изследователите също така намерили връзка между движението на въздушните потоци в региона и езерото Байкал. Три месеца след промените в силата на въздушните потоци започват ад се наблюдават и сезонни промени в езерото. Като цяло учените установили, че езерото се затопля, но не намери доказателства за по-ранно започване на пролетта или пък за по-късен късни зими.
Според изследователите, температурата на Байкал дори носи в себе си отражение на десетилетните промени на земното въртене. Така е, защото промените в скоростта на въртене на Земята водят до промени в атмосферните зонални ветрове, онези, които пътуват от изток на запад. Тези бавни, дългогодишни промени са „записани“ в температурните записи на Байкал.
