Всяка година на 8 март се празнува Международният ден на жената.
Този ден е за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.
В други страни темата за политическите и човешки права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени, и на политическата, и обществени борба на жените по света се гледа отговорно и с надежда.
Първият Ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарното време на деня е свързано с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.
В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908, когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. На 27 август 1910 в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международния ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 във Франция и Русия.
