Други вярват, че това е своеобразна диета, която има благотворно влияние върху тялото.

На първо място е добре да уточним “природата” на поста. За разлика от “обикновената” диета, която има за цел да постигне полза за тялото, вярващите, спазвайки пост, се стремят да прочистят не тялото, а душата си. Това, колкото и да изглежда първично и за някои дори несериозно, на практика е особено важно – постите имат психологическа (т.е. душевна), а не физиологична природа.

Пости съществуват в много религии. Скептиците смятат, че забраната за употребата на определени продукти е измислена, за да може привържениците на различните религии да общуват по-малко помежду си.

Вярващите възразяват - в организма на човека всички е свързано взаимно. Затова и постът не е само отказ от обилната вкусна храна. По време на пост са забранени развлеченията, кавгите, обидите. Това е време на безкористна помощ към ближния и примирение с враговете.

Постът всъщност често става първата стъпка към религията. Това е своеобразна проверка: ако издържиш, значи може да се смяташ за “верующ човек”.

Някои хора започват да постят убедени, че постите са полезни и за здравето на тялото, а други просто искат да проверят силата на волята си.

Християнските пости съществуват още от времето на пророка Мойсей, който 40 дни е постил в пустинята. Същото, според библията, е извършил и Исус Христос. Затова днес праведните християни спазват пости - за да покажат готовността си за противопоставяне на всички изкушения.

За православните най-значим е Великият пост, който продължава 7 седмици (обикновено се пада през март-април всяка година).

Много от диетолозите са убедени, че Великият пост е полезен за тялото не по-малко, отколкото за душата. Отказването от месо и мазна храна подготвя стомаха към периода на лятното приемане на растителна храна. Научно е доказано , че ако организмът е прочистен, всички витамнозни продукти се усвояват и преработват по-добре.

Великият пост в древността е бил много строг - била е разрешена само употребата на хляб, зеленчуци и сушени плодове, при това веднъж дневно – само вечер.

Най-строги според традицията са първата и последната седмици. През първите два дни, ако се спазват предписанията, може да се пие само вода. През седмицата, с изключение на събота и неделя, може да се приема храна, приготвена на огън, без обаче в нея да се добавя мазнина.

Специалистите съветват през почивните дни да се приема храна с добавена мазнина (това е позволено от църковните канони) 3-4 пъти дневно. Два пъти през седмицата се разрешава и употребата на риба.

През Страстната седмица в петък и събота според канона трябва да се откажем напълно от храната. Това е опасно за стомашно-чревния тракт и цялата обмяна на веществата, които се подлагат на истински стрес.

Съчетаването на нискокалорична диета и физически натоварвания помага да отвличане на мисълта от сладките неща, за зареждане на организма с бодрост и за трениране на мускулите.

Отговяването е завършек на Великия пост. Традиционно то се приема като време на неимоверна лакомия. Чревоугодничеството след продължителен период на въздържание от тежка храна не води до положителен резултат, тъй като организмът е пренастроил обмяната на веществата и работата на стомаха и червата.

Ако започвате да постите, не бъдете твърде строги към себе си и употребявайте по-разнообразна храна. Пости не трябва да спазват децата, болните с гастрит, холецистит, панкреатит, диабет, хората с физически и душевни травми и пациентите след операция, бременните и кърмещите, хората, пътуващи на големи разстояния.