Ученият твърди, че съществува еволюционно съответствие между хранителните предпочитания на човека и кръвните групи. Освен това, според него, върху организма оказват изключително вредно въздействие лектините, съдържащи се в растенията. Лектините - белтъчини от растителен произход, както твърди той, попадайки в организма, предизвикват аглютинация на еритроцитите, което води до изключително вредни последици за тялото.
Днес обаче повечето диетолози смятат, че доктор Д`Адамо е допуснал една основополагаща грешка - при разработката на своята теория той се е опирал на подбор от факти, погрешно сведени в единна система.

В какво е сгрешил създателят на една от най-популярните диети?

Отдавна е известно, че човекоподобните маймуни притежават същите кръвни групи като човека. Съставът на кръвта на шимпанзето, горилата и човека са толкова близки, че е възможно преливането на кръв от маймуна на човек при спазване на груповата съвместимост. Кучетата имат не по-малко от 8 кръвни групи, котките - не по-малко от 3, кравите и конете - повече от 10.

Наличие на кръвни групи е открито и при овцете, свинете, плъховете, кокошките, гълъбите. Но всички като животински вид не са променяли начина си на живот, а ако са го променяли, то поне не толкова пъти, колкото кръвни групи имат.

С други думи, връзката между възникването на кръвните групи при хората и начина им на живот и хранене не е доказана. Всички еволюционни теории за кръвните групи се основават на публикациите през периода 1920-1950 г.

Съвременните теории на основата на данните на молекулярната генетика предполагат например, че генът О представлява мутация на гена А, която се е появила след формирането на трите други кръвни групи.

Четирите основни групи - О, А, В, АВ се различават от присъствието на особени молекули - аглютиногени на повърхността на еритроцитите и аглютините в плазмата на кръвта и именно те отговарят за слепването на еритроцитите.

Съществуват отделни белтъчини, например лектините, които са способни да инициират този процес. Първият лектин - рицинът (белтъчина от токсичния екстрат на семената на рицина - Ricinus communus) е открит от д-р Герман Питър Щилмарк (1860-1923) в Дерптския университет в Естония. Ученият е открил способността на токсините да предизвикват аглютинация, т.е. слепване на еритроцитите.

Лектините се съдържат не само в растенията. Лектините на някои микроорганизми - стрептококите, живеещи в устната кухина, водят до образуването на т.нар. зъбен камък. От друга страна, лектините на микроорганизмите, обитаващи тънкото черво на човека и животните, са крайно необходими - без тези белтъчини тялото губи преградата пред достъпа на вредните патогенни микроорганизми.

Според д-р Д`Адамо, лектините, които се съдържат в храната, се прикрепват към лигавицата на стомашно-чревния тракт или постъпват в кръвта. Всеки лектин може да предизвика аглютинация на клетките на кръвта от определен тип. В зависимост от това къде се фиксират лектините, могат да се развият някои болести, например цироза на черния дроб, нефросклероза, колит.

Д`Адамо не е в състояние да обясни, защо по-голямата част от хората не изпитват симптоми на подобни аглютинови болести в резултат на употребата на най-различни и вероятно вредни прокукти. Той твърди, че аглютинацията в кръвта е причина за увеличаването на масата на тялото, но не обяснява защо. Тогава е по-логично да се предположи, че употребата на продукти, съдържащи вредни лектини, трябва да предизвика заболявания, съпровождащи се със загуба на тегло.

Съвременните учени не отричат взаимовръзката между определените кръвни групи и вероятността от редица заболявания. Върху еритроцита се съдържат 29 антигенни системи, съдържащи в себе си около 250 антитела. И много от тях участват в биохимичните процеси в организма. Широко известна е връзката между антигените и инфекциозните заболявания.

Генетика на храненето също безусловно съществува. Има хора, които могат да се натровят от диня, ябълки, мляко или мед. Други не са в състояние да ядат месо поради възникването на усложнения в нервната, храносмилателната и други системи на организма. Но причината за всичко изброено не е кръвната група, а недостатъчното количество специални ферменти, отговарящи за преработването на едни или други вещества, които постъпват в нашия организъм.