Конверсията на бутанол е ефективен и нескъп процес. Освен това добиването му прави водите по-чисти, споделя пред ScienceDaily ръководителят на проекта Джейми Хестекин. Той твърди, че новото гориво може да подкара автомобил.

Екипът на Хестекин отглежда водорасли в изкуствени канали със стени, покрити с плътна тъкан или метални екрани. Според учените обаче, водораслите могат да растат практически на всяка повърхност.

Един път седмично изследователите берат реколтата от водорасли от стените на канала, след което ги изсушават и смилат на фин прах за извличане на растителни клетки въглехидрати, в състава на които влизат захар и нишесте. За получаване на бутанол учените използват нишестето.

При смесване на въглехидрати с киселина и последваща термична обработка се получават необходимите условия за двустепенен процес на ферментация. На първия стадий, под въздействие на микрофлората, суровината се превръща в смес от киселини – маслена, млечна и оцетна.

На втория стадий от процеса е необходимо бързо отделяне на маслената киселина от останалите с цел по-нататъшното й преобразуване в бутанол. Тук учените използват уникален метод за електродейонизация, при който с помощта на специална мембрана се отделя маслената киселина. Предимството е в това, че процесът на преработка на киселината в бутанол е силно ускорен, в резултат на което се увеличава в пъти производителността.

Според Хестекин, бутанолът има сериозни предимства спрямо етанола, който е основна добавка в бензина. На първо място, бутанолът произвежда повече енергия на единица маса и може да се смесва в по-високи концентрации. Второ, морските водорасли не са толкова търсени от хранителната промишленост, като например зърното, и могат да се добиват навсякъде, т.е. няма да се похабяват ценни селскостопански площи.

Екипът от Аракнзас иска да работи съвместно с департамента по защита на околната среда на Ню Йорк по създаване на новото биогориво. Суровината за него ще бъде отглеждана в пречиствателна станция на отпадни води в Куинс.