Някои си въобразяват, че са в обятията на кинозвезда, други – че правят любов в асансьора и т.н.
Последните изследвания на американски психолози и сексолози от Университета на Мичигън показват, че в това твърде разпространено явление няма нищо отрицателно. Учените разделят сексуалните фантазии на няколко типа според доминиращия в тях мотив.

Най-разпространеният тип сексуална фантазия е въображението за секс с нов партньор. Това може да бъде “бившият”, някой познат, непознати или измислени фигури, звезди от екрана. Обикновено такива фантазии навястяват страстните хора с необуздан темперамент.

Същността на някои фантазии се състои в това, че човек си представя себе си като наблюдател на сексуалната близост между други. Той фиксира всички детайли и подробности и това повишава нивото на неговата възбуда. Някои са привърженици на “идиличните романтични срещи” - техните видения са изпълнени с възвишени чувства и настроения и в значителна степен са лишени от груба чувственост.

Много жени се виждат в своите фантазии в ролята на изнасилени, което съвсем не означава, че това е истинското им желание.

Редица сексуални фантазии се характеризират с това, че източник на тяхната възбуда са или сцени на причиняване на болка и страдание, т.е. садизъм, или усещане на тези емоции - мазохизъм.
С изключение на сюжета за близост с любимия човек мъжките и женски фантазии се различават един от друг.

Мъжете се обръщат в своите фантазии към темите за груповия секс и принуждаването на своята партньорка към полов контакт. Жените повече бленуват за нежни, макар и несексуални отношения с любимия човек, но едновременно с това предпочитат темата за жертвоготовността, слабостта, подчинението и грубия сексуален нагон от страна на мъжа.

В последно време различията между традиционните стереотипи на мъжките и женски видения намаляват. Освободеността на съвременната жена я води към нови мечти: изневяра на постоянния партньор, участие в групови оргии, нестандартни и нетрадиционни форми на секс. Тя дори се вижда в ролята на жената-вамп, принуждаваща мъжа за полов контакт. А мъжът днес все по-често се обръща към романтични и идилични мечти и видения, т.е. към “пасивни” съзерцателни сюжети.

Но подобни блянове не трябва да се подразбират като склонност към изневяра, те не означават разпуснатост, безнравственост или необходимост от смяна на партньора. В повечето случаи психолозите ги обясняват с нарастващата разлика между предлагащия все повече разнообразие живот като цяло и “посивяващото” ежедневие, в което времето никога не стига.