По онова време сделката е много оспорвана в американското общество. Големият въпрос е защо им е притрябвала на САЩ Аляска, наричана иронично "големият хладилник". Странното е, че тогава нито един американски вестник не критикува сделката, казва историчката Джоан Ентънсън: "Нито едно печатно издание не излиза със заглавия като "Закупихме си ледник" или пък "Сдобихме се със задния двор на Русия". За сделката се казва само, че е изключително изгодна. И точка", обяснява Джоан Ентънсън.

Триковете на руския посланик

Широката подкрепа за тази "покупка" се дължи отчасти и на дебелото портмоне на тогавашния руски посланик във Вашингтон Едуард Стекл. Той води не само преговорите от името на руския цар, но и подкупва журналисти със стотици хиляди долари, за да не пишат гневни коментари по тази щекотлива тема. Но има ли доказателства за това? Джоан Ентънсън:

"Имаме документи, които доказват, че руският посланик Едуард Стекл е подкупил вестникарски издатели, които вследствие на това публикували положителни статии за сделката. Казват, че по този начин за сделката били спечелени и американски депутати, но досега не са намерени доказателста за това", казва американската историчка Джоан Ентънсън.

Руският посланик в САЩ използвал всички възможни трикове и връзки, с които разполагал. Русия не само искала, но и била принудена да продава. Царят имал спешна нужда от пари след поражението си в Кримската война, водена срещу Османската империя и нейните съюзници Англия и Франция. Пътят до Аляска бил труден, а и ценните животински кожи, които привличали руските търговци, намалявали все повече. Освен това Русия се страхувала, че завладявайки широки територии в Канада, Англия ще прояви апетит и към Аляска. Ето защо САЩ били нарочени за купувач.

До сделката се стига много бързо, а само 6 месеца след подписването на договора започва и официалното предаване на огромната територия. САЩ са новата колониална сила, която поема Аляска с всичките й подземни богатства и местни индиански жители: "В договора, сключен през 1867 година, местните жители са описани като нецивилизовани племена. Все пак се признавало, че става дума за хора, които претендират за спазване на правата им", разказва историчката Джоан Ентънсън.

Върнете ни идентичността ни!

Борбата за права продължава и до днес. Голяма част от местното население на Аляска обвинява американската политика в това, че се е опитала да заличи идентичността им. Итан Катико, който е сътрудник на един от центровете за съхранение на индианската културна идентичност, казва:

"Като цяло американското управление нанася много по-големи щети, отколкото руското. Навремето руснаците са помагали за запазването на местните езици, давайки им писменост. Имали сме печатарски машини, училища. Хората са можели да четат и пишат на своите си езици и, естествено, на руски", обяснява Итан Катико и добавя: "Идвайки тук в Аляска американският пълномощник казал: Руският език не е част от цивилизацията, а още по-малко пък вашите езици. Отсега нататък тук ще се изучава само английски."

Въпреки тези брожения, населението на Аляска отбелязва всяка година покупката като "Деня на Уйлям Стюард" - държавният секретар, под чието давление Сенатът одобрява договора за покупка на огромната територия от Русия. Или може би истинските подбуди за това са били все пак продиктувани от тогавашния руски посланик в САЩ? Но нали историците казват, че доказателства няма...