Държавният фонд „Земеделие” е непресъхващ извор на новини, които трудно ще определим като „ресорни”, те повече прилягат на криминалната хроника. Ако не ставаше дума за структурни фондове, те можеха директно да попадат в хумористични рубрики. След латино сагата с бившия шеф на фонда Калина Илиева – нейната фалшифицирана диплома и истинска, но укривана бременност, гръмна нов скандал. Изпълнителният директор (само допреди дни) Светослав Симеонов изтъргувал – според СДС – ръководния си пост срещу мълчание за натиска, който му бил оказвал земеделският министър Найденов в полза на проекти на пет фирми. Вчера Симеонов твърдеше, че подписът под писмото е негов, но то било писано в „доста сложен период”, а днес подхвана друга песен: че в деловодството на фонда няма такова писмо, съдържанието е сменено и т.н..

Според кореспонденция, водена в края на юли 2010 г., служители на земеделското министерство и фонд "Земеделие" активно са се топили едни други за нередности. Писмото на Симеонов до Илиева и нейното - с исканите от него обяснения –  носят един и същи входящ номер. Бившата шефка на фонда поискала обяснения от своя подчинен за сигнали срещу него, получени при министъра Найденов. Симеонов – в отговора си още същия ден, разказал за упражняван натиск върху работата на фонда и конфликт на интереси. В писмото споделил, че "многократно" е получавал обаждания от кабинета на министър Найденов да дава предимство на проблемни проекти. И още: че заради отказите си да участва в схемата, „ресорният зам.-министър на земеделието Светла Боянова била блокирала работата на фонда”. Илиева пуска сигнал до прокуратурата с молба да провери компаниите. Тя се прочу – за добро и лошо – с множеството си сигнали до прокуратурата и Европейската служба за борба срещу измамите ОЛАФ за злоупотреби във фонда.

Страх лозе пази

Симеонов сега признава в медиите, че е написал онова писмо под заплахи и страх от 20 и няколко-годишната шефка на фонда. След репортерски натиск той уточнява, че става дума за „брутални сцени с крясъци” от страна на Илиева.  Тогава тя водела война с министъра, а Симеонов се оказал на пътя на куршумите. Затова и написал писмото – под диктовка - и го подписал.  Ако не в друго, бившият вече изпълнителен директор на Фонд „Земеделие” може да бъде укорен в малодушие, липса на елементартно мъжество, а и не става ясно кога лъже. Тия качества обаче са били удобни някому, щом в деня на освобождаването си от поста е изпратен като аграрен аташе на България в Брюксел.