Либия заедно с части от Египет, Судан и Чад лежат върху Нубийската водоносна система - подводен океан от прясна вода. Смята се, че това е най-големият в света резервоар за вода. Контролът върху водата е безценен, особено за Африка.
Френските компании "Веолия" (която миналото лято придоби и "Софийска вода"), "Суец Ондео" (бивша "Женерал Де-з-О") и "Сор", известни още като "трите сестри", контролират над 40 на сто от глобалния пазар на вода, отбелязва "Ейша таймс". И допуска, че ако водната инфраструктура на Либия бъде поразена при въздушните удари, от привлекателните бъдещи поръчки за реконструкцията й ще се облагодетелства Франция чрез "трите сестри". Според Пепе Ескобар, автор на материала в изданието, това ще е последната стъпка за приватизация на целия този океан от безплатна сега вода.

От страните, в чиито недра дреме това съкровище, Либия единствена инвестира в значим проект за използване на водата. Един от грандиозните проекти на режима на Кадафи е за изграждането на Великата изкуствена река - огромна мрежа от над 1300 кладенци и канали, чрез които се транспортира вода от четири големи подпочвени басейна: Куфа с площ от около 350 000 км2, намиращ се на юг до границата с Египет, оценяван на 20 000 км3 водни запаси, басейна Сирт, оценяван на 10 000 км3 вода, и Мазрук с големина 450 000 км2 и 4800 км3 вода. Други значителни количества вода се добиват от басейните Джуфра и Хамадах. Инвестицията е 25 млрд. долара, за които Кадафи не взема и цент заем нито от МВФ, нито от Световната банка за разлика от практиката на държавните проекти в страните от региона. Великата изкуствена река доставя ежедневно 6 500 000 m? вода до Триполи, Сирт, Бенгази и цялото либийско крайбрежие.

Проектанти на Великата изкуствена река са Brown & Root (подразделение на "Халибъртън") и Price Brothers, а на първия етап строителството е възложено на южнокорейския консорциум Dong Ah Consortium и на последващия основен изпълнител Al Nahr Company Ltd. Решението за изграждането на гигантския инфраструктурен проект е взето на извънредна сесия на Генералния народен съвет през октомври 1983 г. През август следващата година Муамар Кадафи прави първа копка, а през август 1989 г. полага основите на втора фаза на проекта. Месец по-късно първата вода от Великата изкуствена река започва да пълни резервоара на Адждабия, а през август 1996 г. Триполи вече пие чиста и прясна вода от пустинята.