Космическата история на България започва през август 1964 г, когато на прием на министъра на отбраната на СССР маршал Родион Малиновски военният аташе при посолството на България генерал-лейтенант от авиацията Захари Захариев повдига въпроса за полет на българи в Космоса със съветски космически кораб. Той дори предлага възможните кандидати за такъв полет - тримата братя Стаменкови - Карамфил, Евгений и Стаменко - летци от българските ВВС, както и съпруга на тяхната сестра, също летец. През 1964 г. това обаче остава само мечта, защото Съветският съюз все още не разполага с подходящ космически кораб за подобни полети. В началото на 70-те години СССР разработва програма, според която космонавти от т.нар. приятелски държави получават възможност да кандидатстват за полети в космоса на съветски космически кораби и да участват в изследването му. Първата група астронавти е избрана на 25 ноември 1976 година. Две години по-късно на 3 февруари в космоса полита първият космически кораб със смесен екипаж - на него е чехът Владимир Ремек. През юни и август същата година са изстреляни още СОЮЗ-30 и СОЮЗ-31, с космонавтите от Полша и ГДР Мирослав Хермашевски и Зигмунд Йен. България е поставена във втората група страни кандидатстващи по програма Интеркосмос, заедно с Куба, Унгария, Монголия и Румъния. През 1977 г. страната ни получава одобрение да изпрати своите кандидати в съветския Център за подготовка на космонавти "Гагарин". Подборът за първия набор български космонавти започва още през същата година. Условието е всички кандидати да са завършили Военно-въздушното училище "Георги Бенковски" в периода между 1964 и 1972 г., което означава да имат пълно висше образование и поне 3 години летателен стаж. Заявление подават стотици военни летци. От тях след няколко седмици обстойни прегледи от лекарската комисия във Военно-медицинската академия в София бива сформирана първата предварителна група, състояща се от 15 души. Кандидатите в нея заемат длъжности от командир на ескадрила до заместник-командир на полк. В последствие военните лекари извършват нов подбор, който съкращава кандидатите до 6: Александър Панайотов Александров,Георги Любенов Йовчев, Георги Иванов Какалов, Иван Наков, Чавдар Добрев Джуров и Кирил Радев, като последните двама отпадат по различни причини. В Москва съветските лекари откриват сърдечен проблем Георги Йовчев и той също отпада. Окончателно е взето решение основният кандидат да бъде Георги Какалов, а дубльорът - Александър Александров. По този начин НР България е шестата страна, която изпраща свой космонавт в Космоса.
Георги Иванов Какалов е роден на 2 юли 1940 г. гр. Ловеч. Месеци преди стартирането на полета е прекръстен на Георги Иванов, поради сериозен проблем със звученето на фамилното му им на руски език. Родната му къща се намира в стария квартал Вароша. Баща му е електротехник. През 1954 г. завършва техникум, а 4 години по-късно постъпва в армията. През 1964 г. се дипломира във военното училище в Долна Митрополия и получава квалификация на пилот I клас. През 1984 г. защитава дисертация като кандидат на физическите науки. Награден е от Тодор Живков с орден Златна звезда на Герой на НРБългария. По-късно е и народен представител.
На 10 април 1979 година българинът Георги Иванов Какалов, заедно с руският космонавт Николай Рукавишников излитат в космоса. Целта е да излязат в открития космос и да скачат кораба СОЮЗ-33 към станцията САЛЮТ.
