Така, че плачът може отчасти да се нарече механизъм за оцеляване, а сълзите са знак, че ни е необходимо да изразим емециите си.
Някои твърдят, че сълзите не помагат на мъката, а и разплаканото лице не е особено привлекателно, пък може и главата да те заболи. Но има и друго мнение. Да се плаче е полезно, защото сълзите не само “измиват” душата, но и благотворно влияят на очите, като ги овлажняват и почистват. Освен вода и сол в състава на сълзите влизат още природни антибактериални вещества, които предпазват очите от инфекция.
Според биохимизите потискането на отрицателните емоции помага за появата на редица заболявания. Например непогасените навреме злоба и обида може да предизвикат рак, а страхът и напрежението – язва на стомаха. Затова при душевен дискомфорт идеалната профилактика е някоя и друга сълза. Заедно с нея тялото ни напускат не само негативните емоции, а и токсините, изработени по време на стреса. Да сдържаш сълзите си означава бавно да тровиш организма си, затова мъжете, свикнали с твърдението, че е срамно да плачат, рискуват здравето си.
Сълзите са защитна реакция при стрес или силно физическо напрежение, при което се усилват функциите на всички органи и системи, в това число и на слъзните жлези. Влагата се събира и прелива, което е сигнал за мозъка, че трябва да намали емоционалното напрежение. Това е механизмът, чрез който сълзите носят облекчение и разтуха. Установено е още, че сълзите на хора, страдащи от диабет, са сладки. Така, че напълно е възможно в близко бъдеще за установяване на диагнозата да не се правят анализи на кръвта или урината, а на сълзите.
И накрая – плачът има чисто социална функция. Сълзите могат да изразяват и чувство на състрадание.
Организмът на здравия човек изработва годишно около 0.5 литра сълзи. Според специалистите това количество е напълно достатъчно, за да се справим с всеки дискомфорт.
Плачът обаче често идва не на място и ни кара да се чувстваме неловко. Сълзите разголват душата, показват нашата уязвимост, което може да се отрази негативно върху кариерата или репутацията ни. Така че прекаленото много сълзи могат да ви вгорчат живота, но и пълното им отсъствие не може да бъде показател за добро психическо и физическо здраве. Мъдрите хора казват, че мъката не намерила изход в сълзите, ще накара тялото да плаче.
Затова плачете за здраве, но и тук както във всичко, спазвайте някаква мярка.
Плачът е полезен, но когата е с мярка. Отговорът на въпроса защо плачем е очевиден. Или сме щастливи, или сме разстроени. Но това е прекалено елементарно обяснение.
