“Когато човек не е зает с някаква конкретна задача, в мозъка се активизират определени участъци и именно тогава възникват мечтите. Но през по-голямата част от времето това не са приятни фантазии, а размишления за нещо конкретно и предстоящо, което трябва да бъде свършено”, твърдят група учени от Харвардското медицинско училище в Бостън, цитирани от Psychology Today.

Специалистите смятат, че този процес е независим от раздразнителите на мисленето или блуждаенето на мислите. С помощта на функционалната магнитно-резонансна томография те са наблюдавали активните участъци на мозъка в момент, когато човек не е зает с нищо конкретно.

“Когато мозъкът не решава конкретна задача, мислите блуждаят, преминават от един предмет на друг и това става леко и плавно. Вероятно това е необходимо, за да може мозъкът веднага да реагира, ако се извърши нещо”.

Според друга хипотеза, мисловните пътешествия във времето помагат на човека да не губи връзка между миналото, настоящето и бъдещето.
“Но мечтите могат да възникват и без някаква видима причина. Понякога те са полезни, но това не означава, че възникват поради своята полезност. Може би, блуждаенето на мисълта се извършва просто защото може да се извърши”, обобщават авторите на изследването.