Японските производители ще трябва да накарат аудиторията да повярва, че 3D телевизорът е необходимост. Година и половина след като Panasonic и Sony поставиха началото на 3D ерата, 45% от хората, които казват, че няма да си закупят такъв продукт, изтъкват високата цена като причина. 42% от анкетираните пък са посочили, че не желаят да носят очила. Това е увеличение и при двете категории – само 6 месеца по-рано 37% твърдяха, че цената е определяща при покупка и 32% говореха за очилата като основен фактор, пише CNET News.

Според проучване на Nielsen, проведено миналата есен, 90% от запитаните не желаят да носят очила, защото това пречи на извършването на много неща едновременно. И това е основният проблем при 3D телевизията. Цените на устройствата вероятно ще паднат, което може би вече се случва, но все още сме далеч от момента, когато ще гледаме 3D вкъщи без да носим очила.

За разлика от HD телевизорите, които за по-малко от половин десетилетие се превърнаха в масова стока, при 3D това като че ли няма да се случи толкова скоро, въпреки усилията на производителите. „В зората на HD цената беше основен проблем за хората, които иначе имат интерес към тези технологии”, каза Рос Рубин, анализатор в NPD. „При 3D обаче съществува допълнителният проблем с очилата”.

Цената на 3D телевизор за домашна употреба е по-ниска от всякога – можете да си закупите 3D плазма за около $1200. Разбира се, това е два пъти повече, отколкото струва стандартна плазма. Но все пак е съществено намаление на цената от $3000 преди една година.

Освен това сега се предлага голямо разнообразие от размери и има повече производители на пазара, а конкуренцията е допълнителна предпоставка за падане на цените. Но какво могат да направят производителите, за да избегнат проблема с очилата? Тъй като не могат да създадат все още 42-инчов модел, който да работи без очила, те се опитват да направят носенето на въпросните очила по-малко болезнено за очите и за портфейла.

Samsung обяви, че ще предлага новите си 3D модели с 2 броя леки, презареждащи се активни очила, а допълнителните ще струват $50, вместо $130. Имаше също така опити да се направят „универсални” 3D очила, които могат да се използват и вкъщи, и за кино.

Производителят на очила Oakley също се опитва да докопа парче от тортата. Миналата есен компанията представи комплект очила, които изглеждат като слънчеви и работят с пасивни поляризирани 3D телевизори. Това означава, че не е нужно да се зареждат като активните очила с батерии. Струват $120, но от компанията уверяват, че са изработени така, че да не напрягат очите.

Всичко това обаче са временни решения. Нужна е алтернатива за 3D телевизия без очила.

Причината, поради която хората не искат 3D очила е донякъде това, че те все още не виждат смисъл да имат 3D вкъщи. Повечето от тях никога не са имали 3D изживяване извън киното и не могат да си представят какво би било да притежаваш подобно устройство в дневната си и за какво е необходимо.

Производителите на телевизори работят в тази посока. Toshiba започна да продава в Япония модел без очила, но с неприемливия размер от 20 инча. Sharp също обмисля модели без очила, но и при тях размерът е проблем. 3.8-инчовите и 10.6-инчовите прототипи, които компанията показа миналата есен, работеха добре, но при този размер по-скоро подхождат на мобилни устройства, отколкото на всекидневната.

Доста проучвания бяха направени в областта на технологията за 3D без очила. Apple е една от компаниите, които работят в тази посока, както показва и патентът й, регистриран миналата година. Но технологията все още не е публично огласена.

„Относно размера на екрана, който е доста важен специално при 3D, изглежда има известен път, който трябва да се измине. Производителите пропагандират, че по-голямото е по-добро, за да се получи ефектът на „потапяне” в картината”, казва Рос Рубин от NPD. „Вероятно ще минат няколко години преди да се появят достъпни 3D телевизори без очила, съпоставими с тези, които се предлагат днес”.