Според разпространеното схващане, историята на козунака започва в началото на 17 век във Франция, откъдето постепенно се пренася в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците панетоне. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич.
  Смята се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915–1920 г. Дотогава за празника са се месили хлябове, наричани колак, пармак, кравай.
Днес обаче козунакът вече не е само религиозен символ, а се е превърнал в хранителен продукт, вид тестен сладкиш, който може да се намери по магазините през цялата година. От специалното козуначено тесто се приготвят и други сладкиши като рула и кифли.
Да се направи козунак е свещенодействие и ритуал
Съществуват различни варианти на рецептата за козунак. Като цяло обаче той е доста труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия: помещението, в което се меси и втасва тестото трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят орехи, стафиди, настъргана лимонова кора, локум, мармалад.
Козунакът по традиция се замесва рано сутринта в събота. Яденето, разбира се, може да започне чак в неделя, след Възкресение
Маята за козунака се замесва с брашно, прясно мляко, щипка готварска сол и щипка захар при температура 28-30 градуса. След като сместа шупне, се добавят още брашно, яйца, захар, мляко и подправки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на водна баня. Не бива да се прекалява със захарта, защото в по-голямо количество тя пречи на бухването на тестото.
След като то втаса, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът на конци. Пече се на умерен огън в предварително загрята фурна.
Класическа рецепта за козунак
(Тестото се бие 100 пъти в земята)
Това е рецептата за козунак, на една баба, така както го е правила през годините и никога не я променя.
Необходими продукти за козунака са - на килограм брашно:
• 5 яйца
• 200 г мазнина по избор
• 300 г захар
• 200 г прясно мляко
• ванилия
• и разбира се, мая.
Месенето:
На пода се слага найлон и замесеното брашно се удря с всичка сила в земята най-малко сто пъти (поне така гласи народната традиция). Дали един козунак е хубав, може да се прецени по бухването. Той трябва да се къса на конци. Става ли на трохи, щом се реже, значи, че сте прекалили със захарта.
Дори и да сте спазили всички препоръки дотук и да сте омесили идеалното козуначно тесто, всичко може да се провали при печенето.
Правило номер едно е тавата да се слага в слаба фурна. Да се пече бавно - поне четиридесет минути. Най-добре се разбира дали козунакът е добре опечен, като се мушне в него клечка за зъби. Ако тя излезе суха, значи сте близо до идеалния резултат!