Проблемът на БГ-медиите не е в това, че са подложени на правителствен натиск, а в това, че те самите нямат нищо против него. Този скандален извод стана възможен, след като научихме какво е разкрила Сметната палата.
Корупцията в българските медии за първи път беше документирана от държавен орган. Според одитен доклад на Сметната палата минимум 16 медии са получили общо 603 272 лева от Министерството на труда и социалните грижи. Тази сума е без начислен ДДС и е била преведена в рамките на само две години.
Кои медии са "обслужвали" Масларова?
Информацията е два пъти по-скандална заради това, че няма да я намерите в най-тиражните български медии. Нищо че е публикувана на сайта на Сметната палата в общодостъпен одитен доклад за дейността на министерството в периода 2008-2009 година. Тази медийна дискретност в някаква степен е дори взаимна, тъй като докладът пък не назовава поименно медиите, които са взели парите.
Онова, което научаваме от доклада, е само следното: че през 2008 година министерството е финансирало 11 различни печатни издания с около 160 000 лева и не повече от 5 електронни медии с около 181 000 лева. Историята се е повторила през следващата година, макар и с по-малки суми. Тогава министерството е платило 92 490 лева на печатните издания и 169 750 лева на радиата и телевизиите. Според авторите на одита тези пари са били дадени за следните нужди на министерството: „за медийно обслужване в печатни издания и в електронни медии“.
Цялата история си има име и то е „корупция“. Изпълнителната власт не може да плаща на медийната с цената на нищо и за никакви цели. Ако това се случи, значи двете власти не са отделени една от друга, а се намират в симбиотична връзка. Това не е история, в която единият герой е жертва на другия. Напротив, медиите и правителството са влезли във взаимоизгодни бизнес отношения, закрепени с договор между двете страни. Само че в този двоен скандал едната страна е значително по-облагодетелствана от другата и тази страна са медиите.
За корупцията в правителствения сектор са изписани тонове изследвания и статии, докато за медийната корупция няма и звук. Сега тази тишина е леко разклатена от официален доклад – в него все пак се говори за цели 16, макар и засега анонимни медии, приели да бъдат корумпирани от правителството. И освен това се разбира, че тези медии писмено са се ангажирали да встъпят в ролята на „обслужващи“ министър Масларова – тогавашната министърка на социалните грижи.
Осакатената българска публичност
Докладът на Сметната палата спешно се нуждае от допълнителен одит. Той би следвало да установи какво в действителност е вършило министерството на труда и социалните грижи в периода 2008-2009 година. Понеже вече е сигурно, че в 16 на брой медии е излязла само парадната информация за дейността на това министерство.
Това, че българските медии редовно публикуват пиар информации за различни министерства отдавна е публична тайна. Но в случая с доклада на Сметната палата става дума за нещо съвсем конкретно и изчисляемо. Точно то, а не обвиненията на едро, биха могли да хвърлят реална светлина върху осакатената българска публичност.
