Като се свестих, си казах: Това, дето го разправят, е истина. Видях всичко с очите си”, разказа Калоянчев. Той призна, че въпреки многобройните си опити да отрича, всъщност вътрешно изпитва страх от смъртта. “Усещам го дълбоко в себе си. Страхувам се и да не вземат да ме изгорят. Гледам обаче да не се оплаквам, защото братята ми например починаха, а аз съм още жив. 86 години не са малко, не всеки живее толкова”, откровен бе актьорът.

Връщайки се към детските си спомени, той не издържа и пророни сълзи. “Плачлив станах напоследък. Преди не беше така. С възрастта обаче взех много да плача”, сподели живата легенда на българското театрално и киноизкуство. Той не скри, че е забелязал отчуждаване от страна на младото поколение. “Видя ли човек над 50 г. – значи ме познава. По-младите актьори не са ме гледали на живо. Аз не ги знам, те не ме знаят”, обясни Калоянчев.

През последните няколко години той се е отдал на гледане на телевизия и четене на вестници. “От време на време излизам на балкона и гледам птичките. Много ми се иска да съм като Стояна Мутафова. Да тичам с енергия наляво-надясно. Физическото ми състояние обаче не го позволява”, каза Георги Калоянчев.