Защото все някога идва оня ден, когато неизбежно се изправяме пред една загадка: Кой съм аз? Откъде идвам? Къде отивам? Не е достатъчно да знаем, че нашето лично начало са родителите ни. Откъде идвам? - Нужна е само памет. А у нас дори балканите, полетата и реките помнят, и легенди, и истории, и далечна човешка съдба.

Бившата 76-годишна учителка Кина Георгиева Шейтанова от години събира сведения за рода. Не се спира пред нищо възрасната дама, за да продължи началото – събира листче, изречения, снимки – в Историческия музей, селския, общинския и местния училищен архив. Най-съхранена е информацията от архива на църквата. Умиление предизвикват оригиналите на актове за раждания, брачните свидетелства на предците.

Гиздави и здрави хора били Шейтанови още от минали времена, от турско. Извикал беят мъжете от Артъклар да му секат дърва в близката кория, ангария разбира се. Бесен от яд бил младият Иван Георгиев, все ангария да работи, но нямало как, отишъл в гората. И така ядно въртял брадвата, все едно чалмалии търкаля, си мислел. Нищо не подозиращите турци зорко наблюдавали раята. Забелязали Иван. Дълго го гледал беят и възхитен възкликнал: „Баш шейтан!” – в смисъл сръчен, майсторски, жив дявол.

Такъв бил старейшината на рода – силен, красив, снажен, гневен българин. Раждали се синове и дъщери, за да носят и днес фамилията Шейтанови. Любопитни стари и млади разглеждат родословното дърво и търсят посоката на родовата кръв, че срамота и грехота е да не си познаваш близките.

Интересно е, че момичетата от Шейтанови и омъжени запазват фамилията си - надвивали мъжете си с тире.

Един от първите кметове на селото е от техния род – Петър Димитров Шейтанов. Пак от тях са основателите на потребителната кооперация, земеделци, животновъди, офицери, лекари, работници – все честни и достойни хора. Най-много са учителите – Стоянка Йосифова от XII ОУ „Елисавета Багряна” в Сливен, с оня върожденски плам работи с децата и в издирвателската си дейност. Защото учителствуването не е професия, а призвание.

Прииждаше родът на дядо Иван Шейтанов, всички окичени със здравец, закичени от млади булки и невръстни девойки. Всички се тълпят пред изрисуваното родово дърво, да видят своите корени, да познаят големите кланове, а гранките са младите. Интересни случки от родовата история разказват потомците, някои от които са живата памет на село Крушаре. И всичко се записва в родовата книга, защото писаното слово остава.

Погача се разчупва, хоро се извива, повежда го най-възрастият Шейтан – дядо Георги. Не държат краката, но сърцето играе, защото до него потропват млади, гиздави и напети, облечени в национални носии шейтани и шейтанки.

Силата на огъня, на домашното огнище съхранява рода. Живият огън на рода е предаден от дядо Георги на най-младия Шейтанов – 10-годишния Георги Шейтанов.

„Да стоим здраво на корените си, пазете огъня и за внуците си” – заръчва просълзеният старейшина.

Нямат край спомените, мъдрите приказки, хората. Тъжно е сбогуването, но го озарява заклинанието, че родовата книга ще продължава да се пише, ще продължават издирванията на шейтановци в цялата страна и догодина, пак през май…

Нели Дамянова