Също както маслото, макароните и другите тестени изделия хлябът е високоенергийна храна - над 100 калории на 100 грама, т.е. почти колкото и в телешкото месо (в 100 грама варено телешко има 115 калории).

Калоричността обикновено е главния упрек срещу хляба, но целта на храненето е именно да се снабдява организма с нужната му енергия/калории.

Ако се приеме едностранчиво, че трябва да се приемат възможно най-малко калории, то най-подходяща е водата. Само че за да функционира нормално организмът има нужда от определено количество калории – например от повече въглехидрати, за да се осигури максимално бързо някакво количество енергия.

А хлябът е особено богат именно на въглехидрати. В него има:
• прости и сложни въглехидрати – които спокойно могат да бъдат наречени “основно гориво” за клетките;
• аминокиселини – необходими на организма за изграждането на собствени белтъчини;
• витамини от група В – особено необходими за работата на мозъка и нервната система, за доброто състояние на кожата и лигавиците;
• целулоза, растителни мазнини, минерали - в неголеми, но достатъчни дози.

Ако някой намери рецепта за приготвянето на хляб от преди 200 г, вкусът му със сигурност ще ни изненада - тогава той се е правел от съвсем друго брашно. Днес технологиите в мелниците позволяват максимално да се очистват ръжените и пшеничните зърна от обвивките им.

Но изследванията показват, че що се отнася до здравето, това е напълно ненужно. Дори напротив – именно в тях се съдържа голямо количество полезни вещества – особено витамини от група В и минерали.

Мнозина, подведени от модата или чут отнякъде съвет, започват да консумират само “черен” хляб – ръжен, пълнозърнест, типов, независимо че не харесват вкуса му, а предпочитат бял. Реално погледнато това е напълно безсмислено, ако гледната точка е, че единият е полезен, а другият – вреден.

Всъщност 300-400 грама хляб, независимо от вида му, покриват 30% от всекидневната потребност на организма от белтъчини.

В ръжения хляб има по-малко белтъчини, отколкото в пшеничния, но пък той е по-богат на аминокиселини. Особено на лизин, който тялото използва при преработването на мазнините. Ръженото брашно е по-малко калорично, отколкото пшеничното, и въпреки че днес трудно може да се намери чисто ръжен хляб (обикновено той е смес от пшенично и ръжено брашно), той е препоръчителен за отслабващите, които не искат да намаляват количеството, а само броя на приеманите калории.

• В 100 г ръжен хляб се съдържат 180 калории,
• в 100 г ръжено-пшеничен – около 200,
• в 100 г пшеничен – от 220 до 300,
• а в 100 грама пълнозърнест – около 190.

Така че всеки сам може да прецени от какъв хляб се нуждае, като не пренебрегва и вкусовите си предпочитания.

Ако нямате нужда от отслабване, но работата ви е на едно място и не се движите достатъчно, дневно се нуждаете от 200-300 грама хляб. Ако искате да отслабнете, задоволете се с 200, а при твърде високо тегло над нормата не надхвърляйте 100. Но всичко това ще е наистина от полза, ако освен хлябът намалите и останалата храна – нали в крайна сметка отслабването е резултат от изгаряне на повече калории, отколкото се приемат.