Бързам да подчертая, че решенията на съда, вкл. на българския, не подлежат на обсъждане и към тях трябва да се отнасяме с необходимите респект и уважение. Така и правим - приемаме аргументите на СГС по казуса "Мануела Горсова", пострадала тежко при катастрофа, причинена от фигуриста Максим Стависки. Но ще си позволим да погледнем и към моралната страна на въпроса, която е неотменна част от казуса. Та нали пледираме да сме част от зряло и будно гражданско общество, в каквото много искаме да живеем.

Счупена ли е везната на Темида?

Преди това да уточним за протокола - Мануела беше осъдена да заплати близо 21 000 лева разноски по загубено от нея дело срещу застрахователна компания, отказала да покрие разходите по лечението й в чужбина. Сумата се формира от разходите, направени по делото от застрахователя и от причинителя на катастрофата, отървал се с условна присъда. Излиза, че жертвата дължи пари вкл. на палача си! И точно в това се заключава моралната страна на въпроса. Отвъд буквата на закона е редно да се запитаме как това засяга общественото съзнание?

Хората се вълнуваха искрено и през годините следяха с интерес развоя на този казус. Акцентът падна върху противопоставянето на обикновения човек и т. нар. ВИП-ове, и прилагането на двойни стандарти в отношението на съда към тях. Вярно е, че виновният донякъде спечели симпатии с поведението си, разкайвайки се напълно и опитвайки се да помогне с каквото може. Обществото обаче така и не разбра защо, ако си известен, трябва да бъдеш облагодетелстван от закона?

Българската "правна перверзия"

Вярно е и друго - разгърналата се дарителска кампания и злоупотребите на бащата на пострадалото момиче впоследствие размиха фокуса. Днес обаче дори и хора от бранша определят решението на съда като "правна перверзия". Всички си задават въпроса - ако е законно, то морално ли е (вкл. ако Стависки се откаже от сумата)? И ако подобен закон не застава зад морала, тогава кому е нужен той?

В по-широк аспект такова “правораздаване” кореспондира и със знаковите процеси срещу организираната престъпност, чиито босове безнаказано и нагло ни се усмихват от пред камерите. Този вид "правораздаване" се родее и с изхода от малкото на брой дела срещу корумпирани чиновници, но така също и с многото несъстояли се производства срещу други ВИП-ове - министри, депутати, висши магистрати. Такава Темида е не само сляпа, тя остава глуха за истината и мери със счупен кантар.

В момента в социалните мрежи върви акция в защита на Мануела, точно по линия на моралната страна от въпроса. Предстои митинг. Едва ли е уместен паралелът с арабските революции, но е време гражданската съвест на България да се самосезира поне веднъж. Формите на безкръвен протест са много. Стига човек да има куража да ги използва.