„Скандалът между хотелиерите и акционерите на Слънчев бряг стигна и до премиера.” Из новините на в. “Стандарт”

За презастрояването по българското Черноморие се говори от години с патоса, с който се прелива от пусто в празно. Несъмнено курортът “Слънчев бряг” е една от най-ярките метафори на бетонното безумие. Тъкмо в него изглеждат струпани накуп знаковите проявления на безстопанственост, нашенски шмекерлък, обслужващ днеска този, утре онзи, и тенденциозно поддържан през годините конспиративен хаос относно собственост, регламенти, правила на стопанисване и поддържане.

Вероятно затова и скандалите със затрупването и източването на басейните пред очите на смаяните чуждестранни туристи от една страна биват масово аплодирани, от друга – предизвикват недоволство и изумление, пораждат въпроса: “Сега ли точно държавата реши да въвежда ред?” Този въпрос е същностен за всеки българин – ние хем неспирно вопием за ред и правила, хем явят ли се такива – или поне опит да бъдат наложени – надигаме вой до небесата.

И така, и инак - недоволни

Желаем ли наистина страната, в която живеем, да бъде предвидимо място, да се движи според закони и разпоредби, общовалидни за всички – или наопаки? Желаем, но не съвсем. Първо винаги се съмняваме, че някой друг - я висок велможа, я хитроумен съсед - е по-привилегирован от нас, уредил се е по-добре.

Второ, в тоталния хаос на индивидуално оцеляване вече са създадени корупционни вериги, с бая замесени по тях и прикачени една в друга брънки. Мнозина са се наместили в разни ниши на дребна крадливост и малки, средни и бая големи далавери. Налице е, с други думи, една уседналост в навика на анлъш-вериша и късия хоризонт да избутаме и тоя ден, и тоя месец, и тоя живот…

Ще ми се да кажа: дано!

Повечето българи, чувам го напрекъснато и на всички равнища, се надсмиват над фанатизма, с който се заляга над строежа на пътища и магистрали. Питам се защо, щом страната е осеяна с дупки и прилича на военновременно място – та това е свръхналежаща мярка, отлагана от десетилетия? Може да изглежда наивно и несложно, но все отнякъде трябва да се започне. Същото е и с курортите, заприличали на бетонни битпазари – без пречиствателни станции, без надеждно електрозахранване, без общоприемливи проекти за развитие.

Струва ми се, че Борисов и някои от министрите му наистина се стремят да въведат ред и правила, друг въпрос е дали намират добрите начини, дали обладават управленски качества, дали имат обещаващи експертни визии. Преодолявайки интелигентския си скептицизъм, ми се ще да кажа: дано.