„В процеса на ферментация въглехидратите и разтворимите захари се преобразуват в етанол, затова те трябва да бъдат възможно най-много - обяснява съавторът на проучването Джесика Адамс от университета Абъристуит (Англия). - Металите потискат този процес, затова те трябва да са възможно най-малко.”
Водораслите могат да се превърнат в биогориво по няколко начина:
- Ферментация (анаеробно разлагане) - най-разпространеният начин и в резултат се получават етанол и метан;
- Пиролиза (нагряване без достъп на кислород)- получава се биопетрол („зелен бензин”).
Основната част от изследванията на биогоривата е концентрирана върху сухоземните растения, но последните имат един сериозен недостатък: те заемат земя, която може да бъде използвана за отглеждане на храна. Междувременно на морските екосистеми се пада повече от половината световна биомаса и водораслите са в състояние сами по себе си да произвеждат повече биомаса на квадратен метър от захарната тръстика и друга флора на земята.
„Биогорива от морски водорасли - това е важна страна на световната енергетика на бъдещето. Биогоривата няма да свършат, когато спре вятърът или залезе слънцето.” - казва Джесика Адамс.
Резултатите бяха представени на конференция на Дружеството за експериментална биология в Глазгоу.
Водораслите притежават всичко, за да бъдат източник на биогориво. Особено, ако реколтата се събира през лятото. Алтернатива на биогоривата от земен произход могат да бъдат водораслите Laminaria digitata. Поради факта, че техният химичен състав варира от сезон на сезон, те не винаги са подходящи.
