Фактът, че Цветанов освен вътрешен министър е и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ, а освен шеф на предизборния щаб на ГЕРБ е и вътрешен министър, хвърля сянката на "фуражка" върху предстоящите избори, пише Л. Русева.
Двама милиционери живеят заедно на квартира. Единият жали за село и предлага да си отглеждат в клозета прасе.
- Нищо, прасето ще свикне!
Заради този виц през 1951 година бащата на моя познат К. бил изпратен в Белене. В досието му, което К. преснимал, когато му се отворила възможност да го прочете, пишело следното:
„След 9 септември 1944 год. в него не настъпи ни каква промена. Той си остава буржуй по хърактер. Обича да носи бели убувки. Не много бели - поскоро цвйат на слама. Пие ракия но не отказва и на фносни питйета. Оче видно е женкар. Женал се два пъти, втората даже е бълерина. Лека жена имам напредвит.“
Докладната записка била от 1950 година и носела гриф „Строго секретно“. Неграмотният информатор я адресирал до „началник отделение интелегенция и малдежи Ст. Караджов“, а началникът я парафирал със забележката: „Лицето да се наблюдава внимателно по отношение и с оглед на привичките!“
Моят познат разказва, че доносникът бил кварталният милиционер, който не просто нахвърлял забележките си „по отношение и с оглед на“, а стриктно се придържал към пригледен въпросник, изготвен от Държавна сигурност. От него се искало да опише ръст, тегло, любими ястия, склонност към употреба на алкохол, приятелски кръг, предпочитани заведения, хобита, бракове, характеристика на съпругата, дори ученически прякори и болезнени спомени на наблюдавания човек.
Въпросниците - преди и сега
При една специализация в Германия К. попаднал на подобен въпросник, формулиран лично от Хайнрих Химлер още в качеството му на началник на политическата полиция в Мюнхен (1933 г.). Три години по-късно Химлер, вече шеф на Гестапо, дообогатил творението си и така анкетата, която трябвало да попълват агентите на тайната полиция на Третия райх, набъбнала до 80 въпроса. Сред тях имало един, който изисквал от доносниците да проявяват литературни заложби, като описват само с прилагателни имена какви асоциации предизвиква у тях „следеният обект“. Той гласял:
„От какви епитети бихте се възползвали, за да опишете този човек? Какви асоциации предизвиква той у Вас?“
