Редица научни експерименти и наблюдения върху редица животински видове, при кръстосване са показали много случаи на проява на признаците на предходния мъжки индивид. Привържениците на това явление смятат, че то е присъщо на всички организми, при които съществува вътрешно оплождане, включително и при човека. Те твърдят, че жената може да възпроизведе в децата чертите от своя предходен мъж, който не е биологичен баща, но е биологически “по-силен”.

Според гледната точка на тези учени, решаващо влияние върху потомството на жената оказва първият мъж в нейния живот, тъй като той, а не бъдещият баща на децата определя генофонда на потомството. С това отчасти днес се обяснява и сериозното отношение на много народи и религии към целомъдрието.

Някои специалисти в наши дни предлагат и генетично обяснение - сперматозоидите носят генетична информация, а попадайки в половите пътища на женския организъм, те достигат до яйчниците. Яйчниците са покрити със зародишен епител, от който се създават яйцеклетките.

Сперматозоидите са разпадат до гени и някои вериги от тях могат да проникнат в клетките на зародишния епител. По този начин съзряващите клетки, готови за оплождане, могат да носят гените на предходните представители, които се проявяват чрез признаци в следващото потомство.

Продължителността на живот на сперматозоидите в половите пътища варира: при птиците - от 3-5 до 70-80 дни, а при бозайниците - от няколко дни до няколко месеца. Колкото повече сперматозоиди попадат в женския организъм, толкова по-голяма е вероятността от изменения на зародишните клетки.

Още през 19 век учените, изследвайки родословните книги на много хора, са се опитали да докажат, че положителните характеристики на родителите (особено интелектуалните данни) се предават по наследство в по-малка степен, отколкото отрицателните. Последните включват болести, предаващи се в по-силна степен, и играят роля дори в отслабването или изчезването на народности.

Алкохолизмът и други мании също са пример за това - непроявени у децата, те се проявяват у внуците.

Явлението телегония не е окончателно доказано при човека. Научно е обоснована само възможността за продължителното запазване на жизнеспособността на сперматозоидите в половите пътища.