Местните избори през 2007-ма ще се запомнят с масовата покупко-продажба на гласове. През 2011-та като хит на българския изборен пазар се очертава нов вид търговия. Ясен Бояджиев дава следния пример: Тази история няма нужда от имена, под една или друга форма ще я откриете в много общини.

През миналата седмица управляващата дясна партия официално припозна като свой кандидат един от досегашните емблематични кметове на своя най-заклет, ляв противник. След кратък задкулисен пазарлък бе оформено нещо като съжителство по сметка, но без брак – той се отказва от любимия си досега статут на „независим, подкрепен от”, но пък няма да му се налага да става член на партията, а само на нейната „гражданска квота”. На него тази формула ще му даде възможност в бъдеще по-лесно да влиза в други подобни съжителства, а на партията – да обяви евентуалното му избиране като единствено своя победа.

В крак с политическата мода

Ако това стане, ще се разбере какво друго влиза в цената на сделката. При него мотивите изглеждат лесно обясними въпреки привидно големия скок от единия в другия край на политическия спектър. Просто защото такъв скок съвсем не му е за първи път. В зората на българската демокрация той е близо до новосформираната десница и именно от нея получава първия си висок държавен пост. После обаче успява да го запази при следващите две правителства - и при коалиционното, и при лявото.

През 1997-ма, когато на власт идва отново десницата, той става народен представител от левицата. Две години по-късно като неин кандидат за първи път става кмет. После го прави още два пъти – като „независим”, подкрепен от левицата, от куп други леви и патриотични организации и с помощта на ДПС.

Три мандата с радостите и неволите на местната власт очевидно са достатъчен мотив и за четвърти. Лявото обаче пак не е на мода, тъй че се налага завой надясно.