В България човешкото безхаберие, безразличието или дебелокожието понякога са много по-опасни от цунамите и земетресенията. Елена Никлева – за стрес-тестовете и човешкия фактор. „Стрес-тест“ със сигурност ще стане неологизъм на годината. Европейските банки бяха подложени на стрес-тест, стрес-тест очаква и ядрените централи.
Може ли да се прогнозира бъдещето?
Категорично не, смята авторът на бестселъра „Черният лебед“ Насим Талеб, преподавател по теория на вероятностите в САЩ. Миналото просто не съдържа достатъчно информация, за да отгатнем бъдещето. А човекът е склонен да мисли в рамката „щом нещо не се е случило досега, значи и занапред няма да се случи“. По тази логика например ни обясняват, че АЕЦ Козлодуй е проектирана да издържи на земетресение от 7-ма степен, понеже по-силно не било регистрирано в района. А кой може да гарантира как ще се държи земята утре? И земетресението във Фукушима беше по-силно от очакванията, а никой не бе предвидил, че последвалото цунами ще извади от строя не само електрическата инсталация, но и резервните генератори.
Стрес-тестовете са полезни, защото например дават информация за практиките на банките и правят финансовия свят по-прозрачен, но и те се базират на прогнози: задават се определени параметри и се измерват отклоненията в системата. А кой може да е сигурен точни ли са тези прогнозни параметри, какво ще е нивото на инфлацията или как ще се развият цените на имотите и ипотечните кредити в бъдеще? По същия начин ако в атомния стрес-тест се зададе параметър земетресение от 7-ма степен, българската централа ще се окаже сигурна. Ами ако е от 9-та?
Кой иска да е пуйка в Деня на благодарността?
Талеб дава един запомнящ се пример, с който нагледно обяснява теорията си: една пуйка бива угоявана в продължение на 1 000 дни и през този относително дълъг период пуйката си „мисли“, че това е животът – хранят те и те поят редовно. Докато не идва срядата срещу четвъртъка, когато през ноември в САЩ се празнува Денят на благодарността. Тогава се случва нещо неочаквано за пуйката, а именно – тя минава под ножа. Дали нашите прогнози не се базират на човешкия еквивалент от 1 000 „пуешки” дни?
Най-трудно обаче се прогнозира това, което „се движи“, казва Талеб и не скрива гнева си особено срещу самозвани експерти-икономисти, финансови анализатори, „гурута“ на пазара и други подобни, чийто прогнози обикновено се оказват погрешни. Съмнителни са прогнозите и на още няколко групи. Клиничните психолози, психиатрите или служителите по приема на студенти в университета – всички те оценяват онова „движещо се“ и най-непредвидимо нещо, наречено Човек.
На кого му пука?
