Лошата новина дойде, след като близо година и половина гражданите дишаха прахоляка на разкопаните заради проекта улици. Хората си потрошиха колите и започнаха да заливат общината със съдебни дела. “Този път наистина се ядосах!” - призна кметът след мярката на МОСВ и се зарече наесен да замине в Брюксел, за да докаже, че общината няма вина. “Постоянно ни се пречи... Съвсем незаслужено поемам негатива за разкопаните улици. Отказвам да нося вина и отговорност в тази насока” - подчерта той.
Опозицията бе също толкова категорична. “За спирането на проекта персоналната отговорност носи кметът, защото той няма нито личен, нито управленски, нито административен капацитет да го изпълни” - изтъкнаха в декларация общинските съветници от БСП. А тонът от двете страни е показателен за атмосферата, която се установи в Сливен особено във втората половина от мандата. И двата пъти Йордан Лечков спечели поста с победа над конкурент от БСП. След вота от 2007 г. администрацията му започна работа с пъстър местен парламент 41 съветници представяха 11 различни партии. Най-голяма бе групата на ГЕРБ - 15 души.
Макар че кметът и екипът му не можеха да разчитат на абсолютно мнозинство, предложенията им минаваха лесно с подкрепата на съветници от по-малките партии. Критиките на осмината от БСП оставаха почти без последствия. Но скандалите по водния проект, избухнали преди близо две години, предизвикаха серия трусове. С мотива “некачествена работа” общината отстрани от проекта сдружението изпълнител “Хидросистеми” със съуправител Радостин Русев, общински съветник (тогава от ГЕРБ). Фирмата му “Булгейт” бе изпълнител и на доста от обществените поръчки на общината.
Бизнесменът отхвърли обвиненията, обявявайки, че кметството му дължи милиони левове за извършено строителство. Русев стана неформален лидер на най-твърдата кметска опозиция, формирала се от съветници, напуснали ГЕРБ, РЗС, “Атака” и други. Така Лечков - за първи път след години кметуване - се сдоби в Сливен с опоненти, които показаха, че нямат намерение да отстъпват.
По същото време срещу него бяха повдигнати и 7 обвинения за престъпления по служба и той бе временно отстранен от длъжността. А местният парламент смени за кратко председателката си Мария Григорова (ГЕРБ). Работата му така зацикли, че дори заседанията спряха. Имаше и граждански протести, и подписки срещу управлението на общината. След 49 дни съдът върна Лечков на поста му, а ГЕРБ си възстанови контрола върху мнозинството в ОбС. Само че това не възвърна спокойствието.
Областният лидер на ГЕРБ - депутатката Десислава Танева, опита да обясни напрежението с личния конфликт Русев - Лечков. Но острите, задочни диалози между управа и опозиция не се ограничиха със спънатия воден проект. С по-висок тон те продължиха за обществените поръчки, за финансовия хал на общината. Това започна да се повтаряше по почти един и същ начин, от понеделник до понеделник.
В първия работен ден кметът даваше редовния си брифинг. До следващия понеделник общинските новини за ремонтите на детски градини и социални заведения или за одобрени проекти вече бяха подложени на безпощадна критика от опозицията. Управата заявяваше: “Ние работим, другите само ни пречат.” Отсреща отговаряха: Не сме против работата ви, а против начина, по който харчите парите. “В Сливен няма детска градина или училище, които да не са ремонтирани и санирани” - изтъкваше например кметът. И допълваше, че е успял да привлече близо 120 млн. лв. по европроекти.
Изтъкваше още оправените водопроводи и улици в големите квартали “Сини камъни” и “Дружба”, започналото газоснабдяване в града. “Като ме избраха, в Сливен имаше 200 улични лампи. Сега имаме модерно осветление и в града, и в селата” - припомняше той.
От опозицията контрираха. “И неспециалистът се пита дали с инвестираните 2,8 млн. лева за саниране на ХII СОУ в Сливен не би могло да се построи отново това училище... За топлинното изолиране на фасадата на II СОУ, при едни и същи технически параметри, по проект “Красива България” се плаща 22,72 лева на квадратен метър, а по договор с ГД “Инвестстрой” - 80 лева” - заявяваше доц. Иван Андреев (БСП). Той бе председател на временната общинска комисия с участие на съветници от различни партии, която направи проверка на капиталовите програми на общината за 2007-2009 г.
По подобен начин протичаха споровете и по останалите важни неща. От екипа на кмета заявяваха, че бюджетът се управлява добре, и то в условията на криза. И се позоваваха на многото проверки от Сметната палата и Агенцията за държавна и финансова инспекция, които дори се застъпваха една с друга. От опозицията контрираха: Тъкмо заради кризата е недопустимо да се тегли втори банков заем (12 млн. лв.), след като върху бюджета вече тежи един кредит от 22 млн. лева. И атакуваха бюджетите за последните 4 години, които при обща сума 485 млн. лева бяха изпълнени на 271 млн. или средно 55%.
Краткосрочните задължения на общината в момента са не повече от 1,5 - 2 млн. лева - заявяваха от кметството. Отговаряха им: Нищо подобно, краткосрочните дългове са 31 млн. лева, като 7,5 от тях са скрити задължения, засечени от Сметната палата... “Политико-икономическата атака срещу мен тръгна още година преди изборите - казва кметът. - В Сливен тя започна преди националната. В национален мащаб са всички срещу ГЕРБ. А в Сливен - всички срещу Лечков. Аз съм най-проверяваният човек в държавата. Нарушения няма. В общината - също. Забравихме хубавото. Забравихме и ремонтите, и социалните заведения, и инфраструктурните проекти.”
Откакто започна съдебната сага срещу Лечков, той не прощава и на “некадърния, импотентен прокурор”, който го преследвал от години. Три от обвиненията влязоха в съдебна зала, по едно от делата Лечков бе напълно оправдан. “Двата си хотела залагам, че няма да бъда осъден” - казва той. Самият прокурор - Пламен Стефанов, който отскоро е шеф на Окръжната прокуратура в Сливен, за 2010 г. получи най-висока атестация за работата си. И отказва да отговаря на нападките. Само веднъж той каза пред “Труд”: “Политическа атака няма. Абсурд! Просто хората се престрашиха да говорят.”
“Сливен не е бил никога в такава разруха. Общинските средства се харчат непрозрачно, обществените поръчки обслужват само един кръг от фирми, близки до кмета - обобщава мнението на опозицията общинският лидер на БСП Мартин Славов. - Младите хора бягат, големите инвеститори - също. Не е нормално сливенци да ходят на работа в японския завод “Язаки” в Ямбол. А единствената оправена улица да е бул. “Георги Данчев”, който води до стадиона, взет на концесия от Лечков, и до новия му хотел.”
И Лечков обаче не остава длъжен на критиците си: “БСП също управляваше преди Сливен, но какво направи?! А ние успяхме да върнем на общината бивши военни имоти от близо 120 декара в центъра на града, без да платим нито стотинка. Държавата ни предостави Сливенските минерални бани. Скоро ще получим военния стадион и бившето летище “Бършен”. Сливен се развива добре... Нима не се вижда, че Сливен се превръща в спортен център на страната заради отличната си база! С мен зле, но без мене по-зле!” Първите си 4 години на поста (2003 - 2007) той оценява като “приятна изборна изненада, която показа, че можем да работим”. Изтичащия мандат определя като времето за много работа.
А третият ще бъде на “големите предизвикателства”. Зарича се, че властта ще влезе в селата, защото им е длъжница.
Вътрешният министър Цветан Цветанов като шеф на предизборния щаб на ГЕРБ пожела успехи на Лечков. Но твърдата опозиция не смята да го улеснява. Радостин Русев вече е председател на новата Коалиция “Съюз за Сливен”, която излиза на изборите срещу сегашния кмет.
Самият Лечков усеща кое дразни хората и вече разпореди: Разкопаните улици в центъра ще бъдат оправени и ще станат толкова хубави, като бул. “Георги Данчев”. “Спираме да говорим за ИСПА и за оперативна програма. Ще актуализираме водния проект и ще кандидатстваме отново” - каза освен това той неотдавна.
Ако не бях сигурен, че ще спечеля, нямаше въобще да се кандидатирам- това обяви сливенският кмет Йордан Лечков, който се прицели в третия си мандат като кандидат на ГЕРБ (както и на изборите през 2007 г.) Увереността си той демонстрира въпреки “мощната политико-икономическа атака”, включително от страна на негови бивши близки съмишленици и на правосъдието.
