Драматизация е едно, но драмата си е истинска. Залаганията веднага се завъртяха на бързи обороти. Данаилов не е кой да е в червените редици и вече веднъж обърка едни сметки, когато с мелодраматично обръщение към партийния конгрес убеди съпартийците си да подкрепят линията на тогавашния лидер Първанов БСП да преглътне най-сетне едно членство на България в НАТО. В книгата „Президент на РъБъ” съм посочил, че истинската причина за преобръщането на Първанов е заплахата от страна на германските социалдемократи да спрат субсидиите за БСП, ако остане единствената соцпартия в Европа, противопоставяща се на западната линия в полза на Милошевич. Припомням, че на скандала в кабинета на президента Петър Стоянов гостуващият пратеник на германската социалдемокрация буквално е заплашил Първанов с въпросната финансова санкция. Делегатите на конгреса не са могли да знаят това и са се чудели как така изведнъж ще стават „натовци”, но прочувствената изява от трибуната на любимия им Стефан Данаилов ги убедила да подкрепят това трудно смилаемо искане.

И ето, че „бате Серго”, както с умиление го наричат носталгиците по партийното изкуство от времето на единствения достъпен за публиката телевизионен „шедьовър” , сериала „На всеки километър”, отново излиза на сцената в съдбовен за партията и нейния Серго Станишев. Всички заинтересовани от червено продължение на статуквото на държавния връх са във възторг. Номинираният Калфин също: „Стефан Данаилов е политик, Стефан Данаилов е патриот. Стефан Данаилов е държавник. Аз се радвам, че с него заедно ние ще поведем битка за това България да върви по-добре“, заяви на свой ред Ивайло Калфин.” ( Vesti)

Ден по-рано Калфин обясни на събор на русофилите, че който обича Русия, обича България. Ерго- патриот е „бате Серго”. Не случайно като министър на културата отчете успехите в своя ресор в края на 2008 г.,т.е. Годината на Русия в България, именно като низ от прояви на дружбата с подробно описание на бройката на актовете на братската любов и регистрираната посещаемост на сеансите от страна на русофилите. Писал съм го, но да припомня пак един виц за номинирания вице. Не съм го измислил аз. Разправяше го на маса покойният актьор Кирил Варийски, който пък беше заклет монархист (интересно, дали щеше да остане такъв, ако беше доживял да види „бате Серго” или Ламбо в ролята на министър в съдружие с величеството Сакскобургготски).

Вицът, който Кирчо убедено разказваше като автентична случка, гласеше следното: една сутрин на тежка глава му звъннал телефонът и гласът отсреща претендирал да е н.в. Царят. Кирчо невярващо му теглил една, но като поизтрезнял го загризало съмнението и така цял ден се тюхкал. На което „бате Серго”, чувайки терзанията му, подхвърлил пренебрежително, че не си струва да се кахъри толкова заради подобно предположение за пропуснат шанс да си поговори с някакво си величество. И тук настъпва кулминацията на повествованието : „Ламбо, ти не разбираш – това е все едно на теб да ти звънне Ленин”, завършваше Кирчо.
Истина или не, тази история си я бива заради нейната правдоподобност в сравненията и оценките. Пък и кой знае – може и наистина този път да му е звъннал някой, който работи срещу мавзолея на Ленин.