Благодарение на вътрешния министър, който за първи път е и шеф на предизборния щаб на управляващата партия, кандидат-президентската кампания започна крайно нестандартно. „За 20 години българските граждани се умориха от това политиците да очернят опонентите си”, обясни той в опит да замаже оригиналния си принос в политическата практика. В действителност обаче самият вътрешен министър, току що представил с фанфари собствения си кандидат-президент, в желанието си да го изрисува целия в бяло успя хубаво да го овъргаля в чернилката на българското блато."Единственият, който най-много желае победата му". Сега мнозина се питат защо. Някои дори заподозряха, че вътрешният министър съзнателно подлива вода на кандидат-президента с цел вътрешнопартиен преврат. „Аз съм единственият, който най-много желае победата му”, възмутено побърза да се оправдае той. И може да му се вярва. Дори само езиковата и логическа каша в този пореден словесен бисер е достатъчна, за да е ясно, че става дума не за зла умисъл, а за банален проблем на интелектуално ниво.
Всичко щеше да е много смешно, ако всъщност вътрешният министър не казваше истината. А тя е, че независимо от „личното” участие или неучастие на кандидат-президента, от това кой от кого точно е поискал подкуп и дали подкупът е платен или не, дали запознатите са били длъжни да сезират „компетентните органи” и дали е имало смисъл да го правят, въобще независимо от конкретните подробности в конкретната случка, тя напълно съответства и чудесно описва безпогрешно функциониращия модел на блатото.

„Негласно се знаеше, че това са брокерите в общинския съвет”, разказва чистосърдечно вътрешният министър за тримата общински съветници, поискали половин милион евро. “Действително беше допуснато като грешка от моя страна, че използвах пример, който не беше уместно в тази конфигурация на хора, които присъстват, да бъде споменат”, покая се по-късно той.

Уместно или неуместно обаче, и без това всеки в тази страна „негласно знае” и може да даде много такива примери. Защото подобен е пътят на всяко голямо или съвсем дребно начинание, което изисква някакъв род разрешение, решение или каквото и да било действие от хилядите брокери на избираемо или назначаемо ниво във властта. Обикновено, колкото по-бързо се плати, толкова по-бързо и лесно стават нещата. Но често и плащането не е гаранция, понеже брокерите са толкова много, че се конкурират помежду си.
В тази ситуация някои плащат, други търсят връзки, като кандидат-президента в случая. Но понеже далеч не всички могат да разчитат на политическо рамо, мнозина се отказват и се примиряват. И най-често всички си мълчат. Включително и тези, които заради положението си не би трябвало да го правят. В случая даже прокуратурата специално обеща да си мълчи."Предложение за намерение".
„Няма корупционен елемент, това е предложение за намерение”, продължава на заден ход с изисканата си словесност вътрешният министър. Заради това „предложение за намерение” отново армия кандидати са се устремили с всички средства към местната власт.
Колкото до президентската институция, нейният смисъл и без това е доста съмнителен. Не би било така, ако президентът можеше да назовава нещата с истинските им имена. Такива изгледи обаче засега няма, въпреки твърдението на най-прославения ни футболист, че в България вече имало „мъжкари” като кандидат-президента, премиера и самия него, които били готови да стигнат докрай.
А краят се вижда. Както казва председателят на Народното събрание, „темата вече е изяснена и трябва да е приключена”. След кратко, предизвикано по грешка бълбукане в блатото всичко си е по старому.