Данните свидетелстват, че в 27-те държави-членки е широко разпространено очакването към средата на този век Европейският съюз да се превърне в щадящо климата общество с ниски въглеродни емисии.

68% от запитаните смятат изменението на климата за много сериозен проблем (в сравнение с 64% през 2009 г.). Общо 89% виждат в него сериозен проблем („много сериозен“ или „доста сериозен“). По скала от 1 до 10, където 1 е най-ниската, а 10 – най-високата степен, сериозността на изменението на климата се оценява на 7,4; за сравнение – стойността, посочена през 2009 година, е 7,1.

Като цяло, изменението на климата се счита за втората по важност задача, пред която е изправено човечеството, след бедността, глада и недостига на питейна вода (обобщени в един проблем). Всеки пети от запитаните е на мнение, че изменението на климата е най-сериозният проблем. 51% (в сравнение с 47% през 2009 г.) посочват, че то е най-сериозният или един от най-сериозните проблеми, докато 45% дават същия отговор за икономическата ситуация.

78% са съгласни с твърдението, че борбата с изменението на климата и повишаването на енергийната ефективност могат да дадат тласък на икономиката на ЕС и на създаването на работни места – в сравнение с 63% през 2009 година. Този възглед поддържат най-малко две трети от запитаните във всяка държава-членка.

68% застъпват становището, че данъчното облагане трябва в по-голяма степен да изхожда от потреблението на енергия, като във всяка държава-членка мнозинството от отговорилите се обявява в полза на такава промяна.

Обществеността очаква към 2050 година Европа да се превърне в щадящо климата общество – виждане, което Комисията формулира по-рано тази година в своя график за постигане на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност. Почти девет десети (88%) от запитаните очакват, че към 2050 година Европа ще потребява все повече енергия от възобновяеми източници, 87% – че енергийната ефективност в Европа ще се повиши, а 73% – че автомобилите ще бъдат захранвани по по-ефективен начин, отколкото сега.

Преобладава мнението, че с отговорността за действията по отношение изменението на климата трябва да се ангажират предимно правителствата на отделните държави, Европейският съюз и ръководителите на предприятия. Само 21% заявяват, че се чувстват лично отговорни, но други 23% спонтанно споделят, че всички, включително и те самите, носят колективна отговорност.

Малко над половината от участниците в допитването (53%) посочват, че през последните шест месеца са предприели някакви действия за борба с изменението на климата, а когато им е поставен въпросът какво конкретно, процентът се оказа още по-висок: 66% заявяват, че намаляват битовите си отпадъци или ги рециклират, което е най-често срещаната мярка.