Защото подобна ситуация на страх, милиционерщина и неясни правила отвращава окончателно от политиката в България и прави страната ни кошмарно място. Сашо Диков е журналист, чието име отдавна е символ на стремеж за съвестна журналистика, своевременна информация и критичност. Когато някой у нас посяга на такива хора, това означава, че съзнателно се насажда страх и някой държи на това.

Сега вероятно мнозина ще заявят, че подобно дело е насочено срещу управляващите. Но именно властта е длъжна да предпазва обществото ни от беззаконие. И управляващите няма защо да се сърдят, че ги критикуват.

В противен случай ще се окаже, че днешната власт може да осигури полицейщина, но не и сигурност, подслушване, но не и ред. Борисов и Цветанов спешно трябва да докажат, че нямат вина за терора над инакомислещи. И единственият начин това да се случи е авторите и извършителите на взривяването на колата на Сашо Диков да бъдат бързо открити и осъдени.