Регионът на Средиземно море е особено уязвим, тъй като водният басейн е полузатворен и е свидетел на значителна сеизмична активност. „Офшорният протокол“ изисква изпълнение на определен брой условия преди да се разреши дейност.

По-специално, при изграждане на платформи трябва да се спазват международните стандарти и практика и операторите трябва да докажат, че притежават техническата компетентност и финансовата възможност да провеждат тези дейности. Никакво разрешение не може да бъде издавано, ако е налице вероятност дейността да окаже значително неблагоприятно въздействие върху околната среда.

Разполагането на платформите следва също да гарантира, че няма да бъдат повредени съществуващи тръбопроводи и кабели. Протоколът предвижда също финансова отговорност и компенсации.

ЕС ратифицира протокола и това може да стимулира да го сторят и други страни по Конвенцията от Барселона, което ще доближи състоянието на водите на Средиземно море до добър екологичен статус, каквато е крайната цел на европейската Рамкова директива за морска стратегия.

Ратифицирането на „офшорния протокол“ от страна на ЕС и регламентът за офшорна безопасност в ЕС, предложен успоредно, са ключови мерки за защита на морската и крайбрежната среда на Средиземно море от евентуални отрицателни последици от офшорни проучвателни и добивни дейности.

Средиземно море е дом за 8% от известните ни морски видове в 0,8% от световните морета и океани и последиците от петролен разлив могат да са преки, тежки и необратими върху уязвимите морски и крайбрежни екосистеми и средиземноморската икономика, посочват от ЕК.