Нарича се Първозван, понеже пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христа. Андреевден е свързан във фолклора с прехода от есен към зима. Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба.
От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: "Ето агнецът Божий!". Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден.
След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: "Намерихме Месия!" и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида.
По-късно Спасителят ги видял на Галилейското море и им казал: "Вървете след мене, и аз ще ви направя ловци на човеци". Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и Възкресение.
В битовото християнство се шири вярването, че св. Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В някои български райони наричат деня още Едрей, Едринден или Мечкин ден. Според народните възгледи и познания от този ден започва нарастването на деня - поговорка гласи, че "На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно".