Според българските, народни вярвания Варвара е поредния светец, който се счита за пазител на децата от болести, особено от дребна шарка, затова и в някои райони е наричана Баба Шарка. Тя е и покровител на домашните птици. За празника домакините приготвят така наречените “къпани” питки. Питките се раздават на улицата на минувачите с думите „Да дава господ здраве вам, на челяд, на добитък и на всички!“. Неомъжените момичета се надпреварват коя първи ще раздаде питките си, която е първа, първа ще се омъжи през годината. Според друга традиция всички деца в махалата или селото се събират на една поляна, като всяко носи една шепа боб. Пали се огън и се слага бобът да ври в глинено гърне. Когато омекне, децата, които са изтърсаци, най-малките в семейството си, слагат на колената на другите деца по няколко уварени зрънца. Децата трябва да ги изядат от коляното си без ръце, обичаят е за здраве. Празникът е наричан още Женска Коледа, защото девойките обикалят домовете и пеят песни, както коледарите на Коледа.

Народът е вярвал, че Света Варвара е сестра на Свети Сава и Свети Никола. Сава е представян като добрия, който моли Варвара да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Пак според вярванията, Варвара и Сава подготвят трапезата за Никулден, от там и поговорката „Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава“.

Варвара е поредния светец, за който народа вярва и се надява, че закриля децата от болести. Интересното тук е предполагаемата роднинска връзка между Варвара, Сава и Никола. Според мен тук е преломната точка, когато народът спира да се страхува чак толкова от болестите и навлиза в периода на безбройните празници и именни дни през декември и януари. Явно не само в днешно време зимата и студа ни депресират и хората още от тогава са измисляли празници, с които да оцветят сивото ежедневие. И то не един-два празника, а поредица от такива, като единия празник е прелюдия и подготовка за другия. Какво ни остава, освен да последваме примера на праотците ни?

Днес празнуват Варвара, Варя, Варадин.