Борислав Цеков: Самият кодекс е недоносче, сътворено на тъмно, без участието на широк кръг граждански организации и специалисти. Беше наложен силово от управляващите въпреки острите възражения на повечето политически сили. Институтът за модерна политика отправи много конкретни критики и предложения още в процеса на приемането му. После бяхме страна по делото пред Конституционния съд и тези наши аргументи в голямата си част бяха чути от конституционните магистрати. Но отмяната на няколко флагрантни противоконституционни текста не може да коригира порочната философия на този т.нар. „кодекс”. Казвам „така наречен”, защото това е една лоша компилация от старите избирателни закони. Дефектите са много, но тук ще откроя три от тях, които хвърлиха тежка сянка върху отминалите избори. Първо, хаосът в избирателните списъци, който беше нормативно заложен, включително с даването на възможност по данни на МВР да се заличават избиратели, които имат избирателни права, само защото са упражнили своето конституционно и европейско право да пътуват извън страната в период от два месеца преди изборите. Да се съставят коректни и пълни избирателни списъци е задължение на държавата, произтичащо от чл. 3 на Протокол 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека. Гражданите не са длъжни да проверяват верността на списъците, но държавата е длъжна да състави коректни избирателни списъци. Може да има отделни технически пропуски, но такова масово заличаване на избиратели, които имат право да гласуват, е недопустимо в едно демократично общество. Второ, сериозен дефект е липсата на ефикасни процедури за разследване и проверка на изборни нарушения. Наличието на подобни процедури също е международен стандарт. В кодекса има някакви, но те са неефективни, а на практика изборната администрация ги прилага лошо. Трето, Изборният кодекс заличи напълно границата между новини, публицистика и пратена политическа реклама. Изборите по този кодекс бяха проведени в условията на ограничена свобода на словото. Медиите бяха превърнати в таксиметрови апарати, които отмерват свободното слово на левче и на минута.

Фокус: Как могат да бъдат отстранени?

Борислав Цеков: В тези избори се показаха наченки на истинска изборна мафия. Върхът на айсберга видяхме във видеозаписа, в който пловдивската структура на ГЕРБ се обучава как да фалшифицира избори, как се потупват по рамото, че са направили недействителни бюлетините на опонентите. Видяхме и снимката с депутата на ГЕРБ, който отнася чувал с бюлетини под ведрия поглед на полицията, както и видеозаписа от плевенското с. Бохот, където членове на секционна комисия от управляващите сменят бюлетините в чувала. Манипулациите и фалшификациите на тези избори бяха масови. Полицията, особено в малките населени места, беше използвана за сплашване на опозицията. Държавни служители бяха принуждавани да подписват декларации, че ще гласуват правилно във Враца, Сливен, Пловдив. Бизнеса беше рекетиран да плаща „данък уважение” на управляващите. Създаде се цяла машина за осъществяване и прикриване на изборни нарушения и престъпления. Как ще обясните например, че в Кърджали при колосална разлика от повече от 17 хиляди гласа между спечелилия кандидат на ДПС и загубилия на ГЕРБ, при обжалването съдът постановява повторно преброяване на бюлетините. А в Пловдив при нищожна разлика от стотни от процента между кандидата на ГЕРБ Тотев и Славчо Атанасов, съдът отказва преброяване? Или пък, че полицията масово бездействаше при сигнали за купуване на гласове от управляващите.

Казвам всичко това, защото развалата е много по-голяма, но коренът на всичко е в самия Изборен кодекс. Нормативната уредба и организацията на изборите трябва да бъдат стриктно съобразени с международните стандарти.

Фокус: Преработка на изборния кодекс ли е нужна или изцяло ново законодателство?

Борислав Цеков: Кодексът на Фидосова е толкова сбъркан, с толкова порочна философия, че не може да бъде подобрен по пътя на частичните законодателни промени. Трябва да се върви към нов и модерен кодекс, който въвежда електронни терминали за гласуване, достоверни избирателни списъци, професионална изборна администрация, ясни правила за обжалване на нарушенията и разглеждане на делата при спазване на всички правила за справедлив процес, както са установени от практиката на Съда в Страсбург.

Фокус: Накъде върви България в годините на преход – към по-честни избори или напротив?

Борислав Цеков: Това бяха най-нечестните избори от началото на демократичните промени. Дори комунистите в изборите от 1990 г., когато цялата тоталитарна машина още не беше разградена, не си позволиха това, което сториха гербаджиите. Нужна е остра гражданска и политическа реакция, защото резултатите от тези избори като цяло нямат морална легитимност. Те бяха проведени по начин по-близък до руските избори, отколкото до избори в една демокрация от ЕС.

Фокус: Какви тенденции може да се очертаят за предстоящите парламентарни избори след година и половина, на базата на видяното от президентските и местните избори?

Борислав Цеков: С Изборния кодекс на Фидосова, и с изборната мафия, която се зароди на тези избори, не ни чака нищо добро. Ако гражданите на България искат да бъдат откраднати гласовете им от една самозабравила се върхушка – нека си мълчат. Тогава вече ще говорим за синдрома на балканския Лукашенко. Но ако искаме да се зачете волята на хората, да се гарантира тяхното право свободно да изберат кой да управлява в едни честни и демократични избори, тогава е нужен нов изборен кодекс, приет с широк политически и обществен консенсус и засилени гаранции срещу злоупотреби.

Фокус: Имат ли шанс оспорвания в Конституционния съд на изборите за президент?

Борислав Цеков: Институтът за модерна политика е страна по това дело, представили сме нашето становище. Конституционният съд е изправен пред най-голямото си предизвикателство от създаването му. Дали ще приложи в пълнота стандартите за свободни и честни, избори, дефинирани в международните актове и практиката на Съда в Страсбург или ще сведе производството до формална проверка на документи, представени от ЦИК. Защото как ще се докажат нарушенията само чрез формална проверка на предоставени от изборната администрация отделни документи. Та нали точно те са ги манипулирали?! Ако Конституционният съд обаче приложи стандартите за справедлив процес, които произтичат от Европейската конвенция за защита на правата на човека и практиката на Съда в Страсбург; ако реално се провери, например, дали беше гарантирана тайната на вота в тези избори, в които масово гласувахме с прозрачни бюлетини, то вероятно ще натежат аргументите, че изборите не бяха честни и свободни, по смисъла на международните стандарти, и следователно са незаконни. Ако обаче уважаваните конституционни магистрати надделее като подход прилагането на бих казал „счетоводното” разбиране на някои административни съдилища, които търсят само нарушения, чийто количествен израз се отразява на резултатите, то изводите могат да бъдат и други. Питам например, как точно може да се измери количествено нарушаването на тайната на вота, на колко хора е подействало върху психиката и не са упражнили вота си свободно, а под влияние на зависимости, страх от уволнение и прочие? Прозрачните бюлетини на тези избори са от категорията на формалните, нерезултатни нарушения – т.е. достатъчен е фактът на извършването им без да има как да се измерва аритметично как се отразили на резултатите. Но пък е нарушен фундаментален принцип на свободните и честни избори – всеки да изрази волята си тайна, за да е гарантирано, че го е направил свободно. Каквото и да решението обаче, ясно е едно – резултатите от избори 2011 г. нямат морална легитимност. И това е много по-страшно, като последствия за обществото, отколкото правните аспекти на проблема.