Въпреки, че е родом от Провадия Цончо Родев научи мен и много сливналии, как да обичаме града ни и да се гордеем със славното му минало и да се борим за неговото благоденствие

Своебразен продължител на делото на д-р Симеон Табаков, книгите на Ц. Родев го наредиха до видните личности в „града на войводите”. Разказваческият му дар и изследователски порив - да дълбае дълги години в недрата на историята, движещите сили и личностите й, го превърнаха в „художествен летописец” на България. От признателен Сливен му бяха въздадени най-високите награди: пНосител на наградата на община Сливен за литература и изкуство „Добри Чинтулов” (1998), на наградата за краеведческа дейност „Д-р Иван Селимински” (1995), на почетния знак „За граждански принос“ (2006).

Той намери достойната си изява в сферата на литературната дейност, загубил възможност за дълги години да практикува професията си на юрист. Отдаде своя щрих и принос в българската проза и романа, създал творби в този жанр на историческа тематика, както и запомнящи се приключенски и в областта на фантастиката романи и повести за юноши. Поколения българи са отрасли с героите му от „Черният конник”, „Съкровището на Лизимах”, „Светослав Тертер”, „Наричаха ме Желязната ръка”, „Мечът на непримиримите”, „Отмъстителят” и др.

На 30 декември 2011 г., в софийската църква „Света София”, в 12 часа читателите ще сведат чела пред художествените светове на Цончо Родев... Усещането на сливналии е като у осиротели хора, лишени завинаги от своя духовен баща...

Дълбок поклон пред паметта му!