За това по-добре ще е да използваме средностатистическите числа, а там българите сме особено силни. От рак на белите дробове, който си е все пак специалитет на пушачите, сме на едно от първите места в Европа. Но се оказва, че и това не ни действа особено. Даже заради зловещите предупредителни надписи на кутиите зевзеци си правят шегички с продавачите, като си избират предпочитания вид рак.Човек би казал, че като сме най-бедните в Европа, пък акцизите на цигарите трябва да стигнат техните, ще сме по-склонни да размислим дали да се охарчим за нещо толкова зловонно. Но каквато и криза да ни удари, пристрастените към най-масовия наркотик са готови да плащат колкото им поискат, само и само да си го набавят.  Ако се пресметне каква част от семейния бюджет издимява във въздуха, ще се окаже, че българите дават мило и драго не за друго, а за цигарите си.Знае се, че порокът е скъпо нещо и човек е готов да направи какво ли не заради него. Обаче да рискува здравето и дори живота си наистина е прекалено.Защо тогава забраната за пушенето предизвиква толкова остри възражения сред българите. Защо съчиняваме какви ли не аргументи само и само да не ограничаваме порока си? Отсега е ясно, че приетата наредба, която определя правилата за пушене, ще бъде масово нарушавана. Едва ли и  глобите ще превъзпитат собствениците на заведения, фирмените шефове или обикновените шофьори в градския транспорт. Ще се пуши, както това се прави и сега.Дали пак да не търсим оправдание във вечния ни нихилизъм, незачитането на  законите, нежеланието да се подчиняваме на правила или въздържание? Откакто сме официално признати за европейци, всеки ден се убеждаваме, че техните норми и закони кой знае защо не могат да сработят у нас. Докато съюзът, пък и целият цивилизован свят изхвърлят цигарите и забраняват дори приказките за тях, ние, както впрочем и повечето балканци, само мислим как да заобиколим ограниченията.Май просто не вярваме, че нещо наистина може да зависи от нас самите. Че животът и здравето ни са свързани не толкова с наследствени гени, получени от забравени прадеди или с грижите на държавата, а главно с личните усилия, които полагаме за тях. Докато пушим дори в залите за фитнес, шансът ни за здравословен живот е нищожен.