Българският съд спъва усилията на правителството да изчисти имиджа на страната. Това се казва в кореспонденция за Ройтерс от София, посветена на оправдателната присъда на За целта бихме прочели нещо от обвинителния акт. Например това: “ Извличане на облаги чрез внушаване на страх.” А ето и част от пледоарията срещу един от Галевите: “Ангел Христов говори малко и гледа лошо.” Боже, Боже. Да не би прокурорът да членува в литературен кръжок? Едва ли. Той сигурно знае, че се намира в съдебна зала, защото пояснява: “Един човек не може да бъде осъден, че гледа лошо.”
И тук възниква важният въпрос: Как съдиите да сторят нещо, което е невъзможно? Очевидно между кориците на това дело художествените епитети и сравнения са повече от доказателствата и правните аргументи. “Бандити” ли са Галеви, или “благодетели на Дупница”? “Бизнесмени” или “изнудвачи”? Дявол знае. А ако дяволи няма, никой не знае. С изключение на МВР и прокуратурата може би, но това в съдебния процес не личи. Чудно ли е тогава, че на съдиите им е трудно да кажат: “Карай да върви в затвора всичко живо, само и само да не се спъва правителството!”
