Сондата “Дийп импакт” измина 4,6 млрд. км за 2 години и половина, за да прелети само на 700 км от кометата със скорост 12,5 км в секунда.

Учените се надяват чрез изследванията на Хартли 2 да получат повече информация за формирането на Слънчевата система преди 4,5 млрд. години. Смята се, че за това време съставът на кометите - богат на въглерод, водород, кислород и азот, е останал непроменен. От тези елементи произтичат първоизточниците на живота - нуклеиновите и аминокиселините, които се смята, че са “посети” на Земята от комети.

Това е петата среща на човечеството с комета и втората мисия на “Дийп импакт”. На 4 юли 2005 г. апаратът достигна до Темпел 1, бомбардира я с 400-килограмов меден “снаряд” и хвърли в екстаз учените от НАСА, които се впуснаха да изследват отделените от удара тонове вещества.

Първата в история подобна мисия бе през 1986 г., когато за последен път засега през Слънчевата система прелетя Халеевата комета. Съветските апарати “Вега 1” и “Вега 2”, за оборудването на които България допринесе с триканален спектрометър, доближиха небесното тяло съответно на 6-и и 9 март и на 8890 и 8030 км. А западноевропейската сонда “Джото” прелетя на 596 км от него на 14 март.

През 2001 г. “Дийп спейс 1” на НАСА засече кометата Борели, а през 2004 г. сондата “Стардъст” прелетя край Вилд 2.

Апаратът “Розета” на Европейската космическа агенция лети от 6 години към кометата Чурюмов-Герасименко (с дължина 4 км) и се очаква през 2014 г. да спусне на повърхността й робота “Фила”.