Според българските народни вярвания Архангел Михаил е един от братята светци-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите души. Той взима душата на умиращия, подавайки му обикновено ябълка (китка). По тази причина той бива възприеман от населението като ангел на смъртта и оттук идват народните му названия - душовадник, вадидушник.
На празника му се организират курбани за светеца, семейни и родови служби, общоселски празници и събори. В съботата преди празника му се прави Архангелската (Рангеловската) задушница - една от най-големите през годината, което е в пряка връзка в представата за Свети Архангел Михаил като ангел на смъртта. За задушницата, както и за патронния празник на светеца, се приготвят специални обредни хлябове, наричани Рангелово блюдо, Рангелов хляб, Арангелово и др., които по външен вид и названия повтарят основните хлябове, приготвяни за погребение.Най-възрастният човек в дома разчупва хляба на кръст и изрича думите ”Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!” Сипва отгоре вино от пръстена паница, а домакинята събира с шепи виното и го разпръсква навсякъде в къщата за берекет. Тя също изрича думите ”Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!” На някои места в родината ни домакинята разчупва обредния хляб и дава на всекиго. Къшеят хляб трябва да се поеме с две ръце и да се изрече благослов. Българите са вярвали, че ако умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил му е подал златна ябълка.

На този ден черпят Ангел, Ангелина, Михаил, Михаела, Милен, Милена, Мила, Милка, Гавраил, Радка, Радинела, Радина, Радмила, Райна, Рангел, Ренета, Огнян, Пламен и др.