“... една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години... да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава би било огромен успех за всяко едно правителство... Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил, показва, че доста неща са били направени. А е и факт, че 20 години ние само приватизираме това, което е построено дотогава.”
Какво беше дотогава, до посрещнатия от над 8,98 милиона българки и българи 10 ноември 1989-а? Кратък обзор публикуваме на тези две страници.

Политическата система, чийто край настъпваше, включваше две партии - ръководната (включително по конституция) БКП и БЗНС. Сега партиите са 192 по данни на Сметната палата.

Преди 21 години най-много реално влияние бе концентрирано в Политбюро на ЦК на БКП. В държавата № 1 във властта формално беше Държавният съвет, а реално - неговият председател Тодор Живков, генерален секретар на ЦК на БКП.

Пием десет пъти по-малко мляко

По-добре или по-зле живеем от времето на развития социализъм? За този въпрос всеки си има собствен отговор. Ето какво сочи статистиката. През 1989 г. хляб “Добруджа” от 1 килограм струваше 26 стотинки. Така с една средна заплата от това време са можели да се купят точно 1055 килограма хляб. А типовият беше 13 ст. и масово го вземаха за храна на свинете.
В днешно време самуните с подобна разфасофка са рядкост, но килограм се връзва минимум около 1,20 лв. Ако преизчислим сегашната средна работна заплата в хлябове, излиза, че можем да си позволим 578 кг - почти наполовина по-малко отколкото през 1989 г.

Сметката е подобна и ако смятаме жизнения стандарт в бяло саламурено сирене. През 1989 г. средната заплата е била равна на 105,5 кг от продукта, а днешната - на 92. Но сега имаме стотици видове български и вносни сирена, а тогава бяха точно три - краве, овче и смес.

Нека изберем бирата за универсален измерител на благосъстоянието. Една средна работна заплата през последната година от управлението на Тодор Живков купуваше точно 980 бири. Сега - с 216 бутилки по-малко. С тази разлика, че преди 21 г. беше ерата на тоталния дефицит не само при бирата.

Според данните на НСИ преди 21 години българинът е изяждал двойно повече хляб, месо, яйца, плодове и зеленчуци. Потреблението на мляко днес е паднало 10 пъти! Съвсем друг въпрос е какво имаше по магазините тогава и как изхранването на нацията се крепеше на “ятаци” от село.
Предишното и днешното време са трудно съпоставими. Сега животът ни е немислим без компютрите и мобилните телефони, които преди 21 години ги нямаше в никоя потребителска кошница.

Все още има какво да се продава

“20 години след падането на Тодор Живков от власт ние само приватизираме това, което е било построено тогава.” Това каза миналата събота премиерът Бойко Борисов, ядосан, че го сравняват с някогашния партиен лидер.

Факт е обаче, че приватизацията в някои сектори на индустрията още не е приключила. Раздържавен бе огромният военнопромишлен комплекс, макар че все още на тезгяха стои ВМЗ-Сопот. В частни ръце е почти цялата енергетика. В сектора бе сключена най-голямата сделка в историята на родната приватизация - за енергото, на стойност 693 млн. евро. В ръцете на крупни западни инвеститори са гигантът “Соди”-Девня и медодобивният комбинат в Пирдоп, сега “Аурубис”.

Дълъг обаче е списъкът на скандалните приватизации. В топ 10 са “Кремиковци”, който бе продаден за $1. Сега е във фалит и не работи. Авиокомпания “Балкан” стана собственост на израелския бизнесмен Гад Зееви за $150 000, колкото два-три апартамента в София. За смешните пари от 230 млн. евро бяха продадени и 65% от БТК. По-късно компанията направи милиардери новите си собственици.

В науката заплатите бяха високи

През 1989 г. шампион по заплати са били работещите в сектор ... “Наука и научно обслужване” (виж таблицата вляво)! Колкото и шокиращо да изглежда, е факт. На професорите в БАН тогава никой не е гледал като на феодални старци и доходите им са били доста по-високи от тези на банковите чиновници, които в момента са едни от първенците по заплащане.

На общия фон през 1989 г. добри пари са вземали строителите и шофьорите. Техните заплати са били на практика приравнени с тези в сектор “Държавно управление”.

Прави впечатление обаче, че както преди 21 години, така и сега учителите и лекарите неизменно са на опашката по доходи, показват данните.

Токът поскъпна от 4,5 на 18,5 ст. за киловатчас

Десети ноември 1989 г. заварва България с уникално ниски цени на електроенергията. Токът за населението струва 4,5 ст./киловатчас по дневната тарифа и точно 2 ст. по нощната. Тези стойности важат за цялата страна.

Днес тарифите са различни за трите региона - Западна, Североизточна и Югоизточна България. В зависимост от това дали човек е абонат на ЧЕЗ, Е.ОН или ЕВН плаща дневния ток по 17,32 ст., 17,64 ст. или дори по 18,50 ст. за киловатчас. Номинално поскъпването е 4 пъти.

При нощната електроенергия увеличението излиза още по-драстично - 6 пъти. В ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН сега тя струва съответно 12,04 ст., 11,98 ст. и 11,36 ст. за квтч.

Средната заплата от 274 лева през 1989 г. е била равна на 6096 квтч за бита. Днес със средната заплата от 649 лева могат да се купят 3508 квтч в Североизточна България или 3747 квтч в Западна.

При соца цените на тока са се променяли най-много веднъж на петилетка. Например през януари 1970 г. дневната тарифа е била 2,2 ст./квтч, а нощната - 1 ст./квтч. Следващата промяна е от януари 1980 г. Тогава дневният ток поскъпва с 45% до 3,2 ст., но цената на нощния не мърда. Следващото увеличение през октомври 1985 г. обаче е жестоко. Дневната тарифа се вдига с 41% до 4,5 ст., а нощната скача двойно до 2 ст./квтч.

Приходите на хазната са като преди 20 години

През 2010 г. приходите на бюджета са 24,548 млрд. лв. - почти толкова, колкото са били и през 1990 г. (24,864 млрд. лв.). През 1990 г. официалният валутен курс беше лев за долар, а на черно “гущерът” се обменяше срещу 3 лв. Сега курсът е 1,40 лв. за долар. Разликата между бюджет 2010 и този за 1990 г. е в разходите. Преди 20 г. харчовете са били за 25,875 млрд. лв., а сега са 27,810 млрд. лв. През 2010 г. ще си позволим 2 млрд. лв. по-голям дефицит.

През 1989 г., когато е съставян бюджет 1990, ДДС все още нямаше (налогът беше въведен през 1994 г.). Неговият предшественик беше данък оборот.

Данъкът върху печалбата на БНБ и ДСК е бил 80 на сто. Вноските от печалбата на предприятията са били и най-големият приходоизточник на първия бюджет след демократичните промени. Те са били на стойност 1,6 млрд. лева.

Голяма прилика между двата бюджета има във финансирането на основните разходни пера. Така например преди 20 години държавата е харчила за образование 2,247 милиарда лева. Актуализацията на бюджет 2010 предвижда за тази сфера 2,452 млрд. лева.